Придвижването по градските улици може да бъде хаотично за всеки пешеходец. Но за хора със зрителни увреждания, вървенето по тротоарите и пресичането на улицата може да бъде неизмеримо по-трудно и опасно. За щастие, човек на име Сеичи Мияке създаде безценен инструмент, който е помогнал нещата да бъдат направени много по-безопасни през десетилетията.
Вдъхновен от свой близък приятел, който бавно ослепявал, Мияке, японски изобретател, инвестирал собствените пари в иновация, известна като плочките Tenji, които сега по-често наричаме тактилни плочи. Плочите с ярки неравни повърхности са като брайлова настилка. Те са предназначени да предупредят зрително затруднените пешеходци за предстоящи опасности, като бордюри на тротоарите или промяна в посоката на движение.
Докато хората с тежка загуба на зрението не са способни да възприемат цветовете на сигналите, те могат да усетят текстурата на плочите с обувките си, с бастуна си или с помощта на куче-водач. Две години след като Мияке е представил изобретението си, през 1967 г. по магистрала в близост до училището за слепи Окаяма били инсталирани първите тактилни плочи. Десет години по-късно всяка японска железопътна платформа била променена, за да включи изобретението на Мияке.
През 90-те години системата се превръща в общо изискване в много страни, включително Великобритания, САЩ, Австралия и цяла Азия.
Въпреки че сигурно сте запознати с общите повърхности, може би не осъзнаете, че всъщност има два различни типа текстури за плочите Tenji: бутони и ивици. Плочите с бутони са тези, които са предназначени да информират хората с увреждания на зрението за предстоящи опасности като пешеходни пътеки, а ивиците указват нещо друго: те са предназначени да указват посоката на движение, така че хората да знаят, че са на сигурен път. Законът за американците с увреждания (ADA) изисква публичните пространства като тротоари, пешеходни пътеки, рампи на бордюри и платформи за качване на железопътни станции, да включват изобретението на Мияке.