Здравейте, господин Премиер!
Отново ми се прииска да Ви пиша. Нали затова гласувах. Ето защо сега Вие ще трябва да ме изслушвате. На Вас много повече Ви харесва да чувате менията на разните социологически агенции, които пеят в ушите ви сладкогласно колко е висок рейтингът Ви. Това хубаво, но чуйте и мен, обикновената българка, която по незнайни причини е била пропусната в анкетите. Може би поради факта, че съм от хората с увреждания, които не щъкат по улиците, защото заобикалящата ни среда все още ни е враг, независимо че Вие, както и много преди Вас са ни обещавали поне 75% достъпност в рамките на мандата. И така много мандати поред. Всички ходихме да гласуваме с някаква надежда, че нещата ще се променят. Е, и Вие излъгахте надежтите ни, господин Премиер! Няма да споменавам, че ни обещахте нулева корупция, а тя пък, наглата, взе, че започна да се рои и да клони към плюс безкрайност. Няма да Ви припомням, че ни обещахте нашата полиция да ни пази, защото ние излязохме толкова неблагодарни, че започнахме да се пропиваме още в младините си и да се избиваме под път и над път. Ще се направя, че съм забравила обещанието Ви за етнически мир, защото ние отново показахме рогата си и взехме, че се намразихме най-искрено и от цяло сърце. Смътно си спомням обещанието Ви за благоденствие и борба с бедността. Може би защото умът ми е зает от усиленото пресмятане от какво да се лиша най-напред – от храната или лекарствата или дали пък в края на краищата да тегля една дълга и пиперлива на енергото и ВИК-то и да спра да плащам сметките, които винаги завършват с многоцифрени числа. Е, ще дойдат да ми опишат имуществото, ще ми вземат жилището, което е единствено, ще ме пратят в затвора, като един истински престъпник. Много важно! Колкото по-дълго време в затвора, толкова по-лесно преживяване. На държавна издръжка, при това. На мен и без това почти ежедневно ми набиват в главата от телевизия и медии, че главоломно се доближавам към профила на особено опасен престъпник – доходите ми вече не стигат за плащането на всичко, което държавни и частни монополисти ми предлагат и аз затъвам все по-дълбоко и по-дълбоко. Да Ви го кажа с по-малко думи, господин Премиер – гладуваме, мразим се, избиваме се. А, тук се сетих и за още няколко Ваши обещания, с мисълта за които аз все още, напълно наивно, продължавам да заспивам. Обещахте ни по-добро образование, а децата ни вече дори да ругаят на правилен български не умеят. Обещахте ни слънчево здравеопазване, а ние пък взехме да измираме на прага на болниците. Нещо напоследък поизсоставихте магистралите и ножичката. Това ме плаши, господин Премиер. Започвам да си мисля, че нещата са наистина сериозни, след като и Вие спряхте да се забавлявате. Не че имам кой знае каква нужда от магистрали, тъй като, от една страна, не мога да си позволя да зареждам гориво за дълги разстояния, но и не мога да стигна до Вашите магистрали, защото пътят от нашето село до най-близката магистрала има релефа на афганистанска бойна линия.
Но не за всичко това исках да си говоря с Вас, господин Премиер. Да Ви пиша това си второ писмо ме провокира онова, което каза една дама, чиновничка, която е била назначена, ако не от Вас, то от някой от Вашите подопечни. Думата ми е за г-жа Виолета Николова, бивш шеф на Агенцията по вписвания, чието изказване наистина ме обърка. Според нея, бонусите, които тя получила, били за това, че е работила добре. А аз, глупачката, си мислех, че служителите по дифолт се назначават, за да си вършат работата добре и точно това винаги съм правила. Но за мен бонуси няма-а-а. И не само, че за мен бонуси няма, но за мен и хората като мен, хората с увреждания, пари за почти нищо няма. По общини и институции, всеки вдига рамене и вика „Пари няма!“ Пари за социални дейности няма и няма. А защо има пари за безумните и безотговорни искания на национално представителните организации, които тотално не вършат работа, а само лапкат? Тези пък не си вършат добре работата и за тях пак има пари! Работиш добре – на ти парички, не работиш никак – на и на тебе парички. Ама… обяснете ми, моля! Колко много трябва да мързелувам и да лъжа, та и аз да близна някое и друго паренце?
Е, в заключение, господин Премиер, моля да ми разясните следното. Как трябва да работим в тази България, за да може парите да отиват наистина там, където се мисли отговорно, като добър стопанин, където се работи нито добре, нито зле, а просто както трябва? Не ми се иска да вярвам, че Вие не знаете, че цялата система в България се е разсъхнала, разскърцала, разкуцала. Никак не ми се иска, но в моите очи Вие изглеждате сякаш изобщо не Ви пука. Знаете, че ако нещата прелеят и тук, ще дойдете, ще ме тупнете по рамото, не наредите да ми изплатят някаква сума от бюжета на партията, дори и боен вертолет може да ми изпратите, ако го закъсам много и се появя случайно по телевизията. Само рейтингът да е добре.
С пожелания за много здраве, по-добър обществен слух и зрение,
Жишева