Намирането на работа е трудно, когато имаш увреждане. Представете си да отидете на интервю и потенциалният ви работодател види, че имате увреждане. Какво ще си помисли? Ще ви наеме ли? Ще ви отхвърли ли заради увреждането? Дори да ви наеме, дали ще се отнася към вас същото като с всички останали служители?
Но, да речем, че получа работата. Започвам да ходя редовно, винаги навреме, винаги добре облечен, винаги имам добра хигиена и изпълнявам задачите си възможно най-добре. Но възможно е да ги изпълнявам по-бавно. Боя се, че ще ме съдят на работното място, независимо за какво. Ами, ако трябва да отида на операция някой ден? Или на рехабилитация? Дали шефът ми ще ме подкрепи, както и колегите? Какво става, ако трябва да работя по-малко или различни часове поради увреждането ми и други неща, които трябва да направя? Шефът ми ще бъде ли съгласен?
Бих могъл да работя в склад, но, за да се справя, ще и се наложи да работя дълги часове, а не всички работодатели биха били съгласни с това. Бих могъл да върша обслужване на клиенти, но имам проблем с говора. Бих могъл да бъда портиер, но говорните ми проблеми биха ми попречили и тук. Какви са тогава другите ми опции?
Е, ето една идея, за хора, които имат увреждания. Самостоятелна заетост! Ти си шефът, избираш часовете си, нямаш колеги, които да преценят кой си и днес можеш да изкараш достойно пребиваване на работното си място. Аз за себе си реших да започна самостоятелна работа като шофьор на споделено пътуване, защото обичам да шофирам. Правя и доставки от време на време. Замислям се скоро да започна и работа на пълен работен ден.
Направих това, защото неуспешно се мъчих да намеря шеф и колеги, които разбират, че понякога имам проблеми. Когато работя за себе си, мога да работя с моето темпото и да не бъда съден, а и се чувствам ценен. Ако сериозно не можете да намерите работа като човек с увреждания, преценете силите си, знанията си, уменията и способностите си и помислете – собственият бизнес е опция!
Луи Скарантино
Превод – Нина Жишева