„Споделете историята си“ е нещо, което чувам често. Много хора смятат, че не са достатъчно интересни, други не знаят какво трябва да кажат или просто не са готови да говорят широко за обстоятелства, които са ги формирали, или за борбата, с която се сблъскват. Била съм във всеки един от тези етапи и мога да се свържа с всички тях. Когато обаче сте готови, споделянето на вашата история е жизненоважно застъпничество. Това е нещо, което можете да направите, за да предизвикате промяна.
Когато споделяте историята си за психичното здраве, обръщате внимание на различията в лечението, предизвикателствата със застрахователното покритие и конкретизирате темата.
Когато споделяте историята си за хронични заболявания, обръщате внимание на дискриминацията по отношение на заетостта, счупените медицински системи и конкретизирате темата.
Когато споделяте страховете си, че вашите деца и внуци ще бъдат застрашени на планета, където ние унищожаваме климата, обръщате внимание на корпоративната алчност и конкретизирате темата.
Когато разказвате на хората за вашия опит с дискриминация и расизъм, вие обръщате внимание на полицейската култура, на недостатъците на образователната система, на основните нагласи, които са всеобхватни в цялата страна и света и конкретизирате темата.
Когато говорите за сексуално посегателство, обръщате внимание на културата на изнасилванията, проблемите в осъждането, необходимостта от услуги на жертвите и конкретизирате темата.
Тези, които създават закони, тези, които лобират за или против закони (а именно корпорациите), икономисти, статистици правят това по начини, които отстраняват хората от проблема. Те дехуманизират проблемите, като ги рационализират като икономически спестявания. Те твърдят, че не могат да променят нещо поради ограничения. Оставят ни да се справяме сами. Те показаха, че защитават други интереси. Независимо дали става въпрос за големите пари, преизбирането им или преченето на правителството да прави регламенти, които не отговарят на техните интереси.
Когато разказваш историята си, ти се издигаш. Показвате на света, че хората са засегнати от този избор. Когато достатъчно от нас правят това, има значение. Вярвам, че разказването на истории прави промяна. Ако не сте готови да го направите, започнете с малко. Разказването на истории не е необходимо да бъде нещо, което викаме в тълпи – това може да бъде разговор с приятел, публикация в блог, писмо. Вие имате контрол над вашата история и вашата история притежава сила.
Кeйси Ф.
Превод – Нина Жишева