През 2007 г. Виктория Уебстър стана първият специалист по спешна медицинска помощ в Швеция. Това привлече медийното внимание, тъй като Виктория има детска церебрална парализа – ДЦП.

Когато се среща с пациентите, за Виктория е важно да поеме инициативата да обясни увреждането си. Тя се движи доста свободно. Върви и говори по-бавно от много други.

– Казвам им, че името ми е Виктория, че имам вродено увреждане, което ме кара да изглеждам и да звуча така и се надявам, че това не ги безпокои.

Ако пациентите попитат, тя обяснява, че има ДЦП.  „Това, което наистина казвам на пациента е, че имам това увреждане, че съм наета за тази работа в спешното отделение и че не трябва да се притесняват.“

Виктория харесва да посреща пациенти, когато пристигат и тя е тази, която решава дали да бъдат приети за болнично лечение или не. Нейните задължения обхващат широк кръг, особено в спешното отделение – хирургия, ортопедия, кардиология и вътрешни болести.

“Сега мога да върша всичко свободно, но определено ми отнема повече време, за да свикна, отколкото за някой без увреждане.” казва тя.

Важно е да живееш като останалите!

Извън работата си, Виктория не харесва да говори за увреждането си, освен ако някой не попита.

„Чувствам, че имам право да съществувам и да живея, без да трябва да обяснявам всичко“, казва тя.

Виктория е родена и израснала във Финландия, но дълго време живее в Швеция. Като студент по медицина в края на 80-те години, тя среща много предразсъдъци. “Персоналът на магазина ме питаше дали биха могли да  ми помогнат, веднага след като вляза през вратата и говореха бавно и внимателно с мен”, спомня си тя.

Малко след смяната на хилядолетието Виктория се връща в Швеция, за да кандидатства за работа в болница в Стокхолм.

– Тогава нещата наистина се промениха. Не чувствах, че ме гледат като преди. Бях една от тълпата, освен ако сама не потърсех помощ.“ – казва тя.