Джъстин е бил диагностициран за първи път с увреждането дефицит на вниманието/хиперактивност, когато е бил 5 годишен. Диагнозата е довела до отстраняването му от редовна класна стая до специални образователни курсове. Родителите на Джъстин били информирани от педагозите му, че той вероятно няма да завърши гимназия, още по-малко колеж.
Години по-късно, като млад възрастен, Джъстин развива болестта на Мениер (нарушение на вътрешното ухо), което засяга неговия слух и баланс. Началото на болестта сблъсква Джъстин със страшната реалност, че той може да загуби слуха във всеки един момент. Младежът така и не може да забрави грубата шега на един негов бивш надзорник: Докато разговаряли лице в лице, звукът от устата на надзорника внезапно спрял, докато устните му продължили да се движат. Джъстин си помислил, че е глух, докато надзорникът не се засмял, което Джъстин чул. Случката повлияла на самоувереността на младежа, но въпреки това, той знаел, че може да допринесе в обществото.
Подтикнат отчасти от нещастието, Джъстин се връща в училище, получава бизнес степен и малко след това навлиза в търговската маркетингова индустрия. Но, въпреки образованието и опита си, Джъстин все още редовно става жертва на същата стигма. Много от трудовия опит на Джъстин през кариерата му го е кара да се чувства засрамен, виновен, обиден и понякога дори заплашван. Вместо опитът му да му внушава увереност, той го оставя деморализиран – просто защото е по-различен.
През юли 2013 г. обаче всичко се променя за Джъстин. Той се присъединява към Центровете за контрол и превенция на заболяванията към National Center on Birth Defects and Developmental Disabilities, където започва работа като сътрудник. Колегите на Джъстин акцентират върху това той да се чувстват комфортно и да бъде уважаван като член на разнообразна и продуктивна работна среда. Те приемат различието на Джъстин и положително допринасят за цялостното му развитие.
Мисията на отдела Human Development and Disability е да насочва общественото здраве към предотвратяване на болести и насърчаване на равенството на здравето и развитието на деца и възрастни с или с риск от увреждания. Един от двама възрастни с увреждания не получава достатъчно физическа активност, а за Джъстин редовната физическа активност е важна, за да му помогне да се бори с потенциално смъртоносни кръвни съсиреци поради генетично нарушение на съсирването на кръвта. Всеки работен час, Джъстин ходи за няколко минути, протяга се или ползва бюрото си за леки упражнения. Той участва и в разходки, които според него водят до по-творчески и продуктивни срещи.