За златното руно на едно НСИХУ

(Одисеята на аргонавтите от ЦНЖ)

Данните в долната таблица са резултат от една предълга Одисея, която започва със запитване на ЦНЖ от 22.11.2011 г. до Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) относно критериите за национално представителство, численост и финансиране на национално представените организации на хора с увреждания. Тъй като в определения срок Центърът не получи отговор, заведохме жалба в Административния съд срещу мълчалив отказ от страна на министерството (входящ номер от 06/01/2012 г.). С решение на ВАС от 04/06/12 г. мълчаливият отказ беше обявен за незаконен и МТСП беше задължено да отговори. На 21.06.2012 г., ЦНЖ получи писмо от МТСП, че няма да ни предоставят информацията  – решение достатъчно безумно и необяснимо, което не ни отказа от битката. Така, на 03.07.2012 г., пуснахме ново обжалване. На 04.01.2013 г. излезе решение на ВАС – да се предостави информацията, което решение отново може да се обжалва. Разбира се МТСП отново го обжалваха, но с решение 4802/04.05.2013 г. ВАС остави в сила решението си от 04.01.2013г., задължавайки МТСП да предостави исканата от нас информация, както и да заплати 700 лв. разноски по делото. Решението беше окончателно и не подлежеше на обжалване. В крайна сметка, на 27.05.2013, получихме една камара документи, чието пълно съдържание в общи линии не казва нищо съществено.

Тъй като намираме, че въпросът е изключително важен – все пак става въпрос за нашето представителство пред органите на държавата, което ни коства около 5 млн. лв. държавна пара – ние си направихме труда да извадим най-важното, за да ви запознаем с него. И, когато в началото казах, че историята на долната таблица е цяла Одисея, имах предвид точно Одисея – екипът на ЦНЖ, като едни истински аргонавти, премина през редица изпитания, провря се между Сцила и Харибда, пребори и Циклопа, за да се добере до Златното руно – информацията за числеността и пълните бюджети на организациите от НСИХУ за период от три години.

 По данни на НСИ, към декември 2012 година населението на България е 7 282 041. Хората с увреждания представляват 10% от българите, което по мои скромни сметки прави някъде около 730 000. И от тук, след една много кратка аритметика, излиза, че организацииите, влизащи в състава на НСИХУ, представляват интересите само на 20% от всички хора с увреждания в България. Е, в такъв случай за какво национално представителство говорим, моля?!

Друг въпрос е доколко достоверни са данните за броя на членовете им, тъй като всички знаем за хора, които са записани като членове тук и там, без дори изобщо и да подозират за това; за други, които членуват в определени организации, само за да получат едни 50 лева на година за заплащане на 10 часа годишно за придружител, защото не знаят, че те им се дават по закон от държавата – съюзите са само приносител; трети, за да не бъдат изпъдени от ведомствените жилища на някой съюз. Да не говорим и доколко правилно и законно е в състава на една национално-представителна организация, субсидирана от държавата, да влизат други организации, също субсидирани от държавния бюджет. Няма да коментирам и начина, по който е предоставена информацията относно броя на членската им маса, защото как ви звучат данни от рода на „около толкова и толкова членове“, „ над толкова и толкова членове“, „членуват толкова семейства“?

След това те налитат въпроси около огромните суми, които тези хора са получавали в продължение на години, а фактически, резултатите, които се виждат от нашата камбанария, от камбанарията на простосмъртните хора с увреждания, е едно огромно и категорично нищо! В предишни анализи сме споменавали за дългогодишните мъки на НСИХУ да симулират вършене на работа, да поемат дългосрочни обещания в продължение на повече от 10 години. Единственото, което аз си спомням е, че началото на някои от „едногодишните“ им напъни за промяна на политиките в България се мержелее някъде в началото на 21 век. От горната табличка е видно, че само за един тригодишен период – 2010-2012 г. през пръстите на НСИХУ са изтекли 19 037 860 лева!!! Като резултат от това прахосничество можем само да споменем, че по данни на Евростат за 2012 година българите с увреждания биха по бедност всичките си „събратя и колеги“ от Европейския съюз, сразиха ги и с факта, че са най-ниско образовани, имат най-недостъпната среда и транспорт… и изобщо от по- по-, НСИХУ ни направи най-! Аз съм се захванала да наблюдавам дейността на НСИХУ от есента на 2010 година. От тогава експертите и мозъчните тръстове на НСИХУ геройски се пънат да измислят двугодишен план за промяна на политиките в България в областта на уврежданията, като от зимата на 2012-та промениха терминологията и си дадоха вид, че се потят по синхронизирането на българското законодателство с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. През цялото това време най-активно са работили по измисляне на извинения и причини нещата да не се случат, ходиха по чужбина да наблюдават и да обменят опит, връщаха се тук, за да ни убедят колко е трудно нещата в България да се случат, колко бедна е държавата, колко сме нахитрели, че вече си вадим фалшиви ТЕЛК-решения, колко сме капризни и непрекъснато искаме пари, как те вече ноктите си изгризаха от грижа по нас. Пълнеха пресата с гръмки и претенциозни съобщения относно осенилите ги сенилни, но слънчеви решения за строежи на малки специализирани домове, в които да затварят живи хора, убеждавайки ги че е напълно нормално писмено да искаш разрешение да напуснеш за два-три дена „услугата в общността“, „за да излезеш в домашен отпуск“. С други думи, моето лично мнение е, че нашите законни представители, събрани в НСИХУ, се скъсаха от работа, за да ни съсипят тотално живота и да приберат милионите от държавата.