От известно време се опитваме да покажем на хората по какъв порочен начин работи Националният съвет за интеграция на хората с увеждания. Публикуваме купища материали с очевадни недомислици, безобразия, пропилени средства, подменени и опорочени понятия , откровена злаупотреба с проблемите на хората с увреждания. Там, където нещата не бяха кристално ясни, ние се стараем да дадем адекватните коментари, да прокараме черената нишка на безобразието. Правим всичко това с едничката заветна цел да спрем безотговорното прахосничество на народните пари, да променим статуквото, да покажем на бюрократите със закърняло чувство за отговорност, на чиновниците с ампутирана съвест и на всички ония, които са си имплантирали дебелащина и безсрамие, че така не може и няма да продължава. Защото ние имаме своята будна гражданственост и не можем да допуснем с нашето състояние да се злоупотребява, само и само да се гушне големия апетитен пай.

Е, публикуваме ги тези купища материал, бием камбаната, вадим на показ кирливи ризи, даваме материал на нашего брата да чете и да се просвещава, но… Ето тук му е мястото да сложим поне един ред удивителни знаци след това НО! Нашият брат, човекът с увреждане, за съжаление само се тюхка, ахка, цупи се, роптае горко, шепнешком споделя, че и той не се чувства добре да живее по този унизителен начин…и до тук! Толкова! Много мои приятели са ми споделяли колко смачкани и унижени се чувстват, как си мечтаят за нормален живот, с нормални асистенти, с нормални условия, с достъпна архитектура, с възможност да живеят достойно и самостоятелно! Много от моите приятели се чувстват зле от факта, че са зависими от близки и роднини, но липсата на предлагане на услуги в общността ги обрича на тази зависимост и те я приемат. Много от моите приятели потръпват от ужас при мисълта какво ще се случи с тях, ако роднината, който ги обслужва, реши или да се премести да живее другаде или просто, да пази Бог, си отиде от този свят. На много от моите приятели им е пределно ясно, че не могат да разполагат с времето си, защото зависят от лош специализиран траспорт, от лоша асистентска услуга от лоша държавна политика в областта на уврежданията и, когато съм ги питала защо не се оплакват, защо не протестират, те свеждат глави и казват, че или не виждат смисъл, защото не вярват нещо да се промени или се страхуват да не ги накажат, като следващия път или им отнемат мизерните точки по Наредбата за АНЖ или спрат да им взимат поръчките за специализирания транспорт.

И вече си дойдох на думата! А тя ми е, че искам да попитам всичките си приятели няколко неща, а именно:

Приятели мои,

След като това, което държавата ви подхвърля като на някоя нещастна, проскубана, болна гадинка, е толкова унизително, толкова обидно, толкова мизерно и безчовечно, защо позволявате на тази държава да се бие гордо в гърдите и гръмко да заявява, че за хората с увреждания в България се прави титанично много?

След като всички виждате как евтини хитреци ви използват, трупат капитали и активи за ваша сметка, защо допускате всичко това?

След като и без това не живеете достойния живот, който заслужавате, какво имате да губите? Защо не протестирате? Защо не докажете на тая жестока държава, че вие не сте направили абсолтно нищо, с което да заслужите унизителното положение, в което тя ви поставя? Та месечната издръжка на един затворник възлизала на някъде около 500 лева! Вие с колко лева месечно живеете, приятели, без да се нарушили нито един закон?

Толкова ли не ви се иска да живеете и вие както всички останали? Толкова ли ви харесва да гледате на този прекрасен свят само през онова крило на прозореца, до което можете лекичко да се доближите с инвалидната си количка? Толкова ли инертни сте станали?

Знам, ще кажете, че отново се опитвам само да разлая кучетата. Ми… то, докато само една шепичка хора имаме смелостта и решителността да излезем на улицата и я да се приковем някъде с вериги, я да блокираме едно-две кръстовища тук-там, ще продължаваме да бъдем само една екзотична атракция и нищо повече… колко жалко! Колко жалко!!!

Не е ли?