„Светлина, а не сянка върху правата на човека” – това е мотото на институцията наречена Омбудсман на Република България или казано иначе на Човекът – обществен застъпник с въдворено му от закона задължение да защитава гарантирани, пак от закон, права и свободи на гражданите.
Група от хора с увреждания, прекарваща по-голяма част от живота си в сянка, не поради излишна скромност или нечисти дела, а поради „грижовните” мерки за закрила и сигурност на държава и община към тях, решиха да си дадат още един шанс, да не си позволят да ги повлече примиренческото послушание и въпреки невъодушевяващия опит, който имат зад гърба си в защита на човешките им права, да направят още едно усилие и да се обърнат към „светлината” в лицето на националния Омбудсман.
Поводът – изстраданата, извоювана и не-преболедувана Наредба за предоставяне на социална услуга „Асистент за независим живот“ /АНЖ/, приета от Столичния общински съвет в средата на 2007 г. След заформилата се епистоларна сага с предизвестен по съдържание, но не и по продължителност финал между общинската администрация и хора с увреждания, които са ползватели на АНЖ, дойде ред и националният обществен застъпник да бъде запознат с противоречията в Наредбата и нечовешките практики, които са се наложили в живота на хората от нея. Писмото, подкрепено от десетки сърдити и унижени хора, не само информира, но и призовава Омбудсмана да използва всичките си правомощия, дадени му от закона като институция, да се противопостави на лошите административни практики и да защити правата на хората, като предизвика публична дискусия чрез излагане на аргументи в общуването между властта и гражданите.
Какво се случи? Отговор от Омбудсмана, който като че ли не изненада никого. За съжаление и тежка горчивина. Защото вместо да се зарадваме на сензацията „властта в лицето на обществения застъпник, чу гражданите”, ние с мъдростта на препатили, констатираме: „Този филм сме го гледали вече”. Е, очакването да се окаже необходимото съдействие не се случи… и този път. Похвално е, че г-н Омбудсманът или по-скоро неговите сътрудници са си направили труда да се запознаят отблизо с Наредбата за предоставяне на социалната услуга „Асистент за независим живот“. От отговора на писмото става видно, че Наредбата е четена с усърдие и вещина, тъй като 90% от него са копирани извадки с цели текстове от нормативния документ. Нито дума, нито загадка дори за изразяване на разбиране и критично мислене по проблема, за иницииране на действия или съдействие за въвеждане на промени. Самият г-н Омбудсман в приветствените слова към гражданите от неговия сайт казва: „Няма да се уморя да цитирам чл. 6 от Договора за ЕС, който прогласява правата на хората за основополагаща ценност на общия европейски дом.” И още: „За първи път в Хартата за основните права на ЕС се включва правото на добро управление и на добро административно обслужване като основно право на гражданите….Защото едно административно действие може да е напълно законосъобразно и въпреки това да бъде проява на лоша администрация.” Това не е ли универсално правило и ценност, която важи за всички? Съдейки от отговора на писмото, очевидно някои граждани са по-граждани от други, за които тези права не са актуални.
Благодарим все пак на Обществения застъпник и на неговите сътрудници, че ни помогнаха да си направим подробен преговор на Наредбата. Със сигурност ще ни е от полза в предстоящите дни и месеци.
А сега накъде?