От известно време в пространството се настаниха едни черни тениски с провокативни надписи – „Системата НИ убива“ и „Системата ГИ убива“. Направихме с тях акция за Пети май – Европейския ден за независим живот. За тази акция поканихме хората да облекат в наша подкрепа черната тениска на 4-ти май, в подкрепа на борбата ни за живот, за независим и достоен живот. Много лица от медиите и от моите приятели откликнаха, водиха предаването си с тениските, обясниха посланието. След това аз реших си поговоря с приятелите, които сложиха черна тениска на профила си или дори я облякоха. Оказа се, че различните хора имат различни подбуди да я облекат, за мен лично, тази тениска има много специално значение. Интересно ми беше те защо го направиха. Ето какво ми споделиха Миленка (Милена Георгиева) и Ива (Ива Дойчинова).
Миленка
– Облякох тази тениска защото за мен всички хора са еднакви и заслужават равни права и достъпна среда, а за огромно съжаление в момента в България не е така. Искам с обличането на тази тениска да подкрепя хората с увреждания и да им кажа, че те не са сами.
Ива
– Най-важната причина да я облека и нося през целия ден беше солидарността и обичта ми към вас. Никога не съм можела да ви наричам хора в неравностойно положение или с увреждания, защото това са условности, които не разбирам. „Специфичните потребности“ също са странна иносказателност за уникалността навсеки човек. Но да, вие сте хора, които имат нужда от достъпна и универсална среда и от лични асистенти. Тези на пръв поглед лесно решими неща се превърнаха в убийствена липса на решимост и разбиране. И в самоубийствена за държавата ни непригодност да използва потенциала и полезността на хора като вас в пълна мяра за обществото. В съвместната ни работа с Център за независим живот усетих, че промяната се случва, но много по-бавно, отколкото животите на хора като вас текат. А това е не просто обидно, то е убийствено.
Някои хора приеха черната тениска като агитационен материал. Заиграха се с това, опитаха се да вкарат друго значение във фланелките и надписите им. Наистина ли идеята ни този път не успя да каже това, което ние искахме да споделим, имаше ли усещането, че носиш агитационни материали?
Миленка
– Това, което аз исках да кажа с качването на тениската на моята профилна снимка беше, че системата не е направена да работи за хората с увреждания и затова тя ги „убива“, Силно се надявам властите, които отговарят за това, по-скоро да се събудят и да успеем с общи усилия да подобрим нивото на достъп и живот на хората с увреждания. Поне аз така разбрах посланието ви.
Ива
– Да, защото хората, с които се срещнах през този ден доста ме разпитваха. Тогава отидох в първата у нас селска база на дигиталните номади – вила Зеликула. Това са осъзнати личности, избрали да работят от всяко място на света, което е в близост до природата и ги зарежда. Само за няколко седмици около тази идея и нейните пионери се сляха групи от хора, които са избрали алтернативен начин на живот, отглеждащи перма-култури фермери, малки фамилни предприемачи, хора, занимаващи се с култура. При тях солидаризирането е много силен инстинкт, сърцата отворени, а желанието да се примиряват със системата – никакво. Та точно те със своята младост (не за възраст говоря) имат доста силен инстинкт към промяната и решимост да я постигнат. Мисля, че посланието на тениската стигна при добри и действени хора.
Какво ти каза на теб лично надписът „Системата ги убива“?
Миленка
– Не е достатъчно само да облечем тениската. Трябва активно да излезем на улицата и да покажем, че не могат да ни мачкат. Да подкрепим протеста, защото само обединени ще успеем.
Ива
– Отново казвам, че уврежданията в сферата на морала са най-страшните. Затова при вас говоря за дефицити, които не ви правят по-малко хора, а такива личности, които имат нужда от адаптиране на физическата и социална среда, които да ви помогнат да водите достоен и пълноценен живот. Само че уврежданията на морала, държавното функциониране и старата институционална система, която гетовизира хора, е истинският недъг на обществото ни. И това убива. Вас и общество, което не е чувствително и борбено за всеки негов член.
Какво ти се иска да ни кажеш накрая? На нас, хората с увреждания, на социалния министър, на всички българи, на хората като теб – тези, които облякоха тениската?
Ива
Представи си, все едно си роднина или приятел на Стивън Хоукинг, Дамян Дамянов, Росен Карамфилов, Фрида Кало. Постави се на мястото на майката на детенце с ДЦП или на дете на майка в количка. И просто действай.
Иска ми се да виждам повече солидарност в доброто и градежа. Повече воля да променяме страната си към добро, повече натиск към политиците и корупцията. Мрънкането и посочването на двата терминала като изход не са ИЗХОДА. Трябва ни обрат в мисленето и вместо за изхода от България да мислим за пътя си в нея.
Ние носихме тениската само един ден. Това не е достатъчно. Това, че премиерът плакал на репортаж за майка на дете с увреждания също ефектно, но неефективно, защото един акт или разрешаването на един казус няма да промени средата. Натискът за реформи в социалната и здравната сфера трябва да бъде постоянен и с адекватни средства от цялото общество.
Благодаря ви, момичета! До следващите ни акции и протести! Защото ние няма да спрем, докато в България не се осигурят условия за достоен, пълноценен и независим живот за всички българи с увреждания!
P.S. Миленка е Милена Георгиева, основател, управител и треньор в танцова школа ПРО-ДАНС. Тренирала е и продължава да тренира хора в инвалидни колички да танцуват спортни танци.
Ива е Ива Дойчинова, Радио и телевизионен журналист, автор на кампанията Будител на годината, отдавнашен приятел и колега.
И двете много красиви и силни млади дами.