Отправна точка в анализа на Закона за хората с увреждания е принципът, че увреждането е динамично социално понятие, което отразява невъзможността на хората с „траен физически, психически, интелектуален и/или сетивен дефицит“ да участват в живота на избраните от тях общности поради бариери в средата, която те обитават – физическа, културна и институционална. Този подход към уврежданията, наречен още „социален“ в противовес на „медицинския“, се основава на принципа за универсалност на основните човешки права, чиито носители са и хората с увреждания. Така Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания не въвежда нови и извънредни права на тази социална група, а потвърждава валидността на всички основни права на човека и за хората с увреждания.
Синтезиран прочит на тези права се съдържа в член 19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания – Независим живот и включване в общността – като прогласява правото на избор на всеки човек с увреждане къде и с кого да живее, правото да участва в живота на общността, да се възползва от всички публични ресурси наравно с останалите граждани, като задължава държавите-членки да осигурят механизми и ресурси за гарантиране на това право. Социалното включване и постигането на независим живот е категория на публичните политики с три еднакво значими детерминанти: външна среда, индивидуална подкрепа и социокултурни нагласи.
Външната среда включва достъпност на физическата среда, дружелюбни и включващи общности, приобщаващи публични услуги, в това число образование, транспорт, здравеопазване, култура и пр.
Индивидуалната подкрепа се изразява на първо място в осигуряване на достъпно – физически и финансово – жилище, подходящи технически помощни средства и лична помощ с колегиална подкрепа (peersupport).
И не на последно място по важност са нагласите и вярванията, които формират гръбнака на публичните политики като обществен статус на хората с увреждания и вдъхват живот в тях или ги превръщат във формални твърдения, в набор от модерно звучащи, но нищо незначещи думи.
Пълният текст на анализа може да видите в секцията Наблюдателница на сайта ни или да го изтеглите директно от този линк.
„Проектът “Включеност и увреждания” се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 134 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект “Включеност и увреждания” е “да генерира методика за наблюдение на политиките по уврежданията, която да дава – по обективен и научно обоснован начин – доказателства за целесъобразността на определени политики”“.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Център за независим живот и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.