Предполагам, че на всички вече е станала известна драмата, която настъпи в редиците на слепи и незрящи в България миналата седмица. Ако, все още не сте, ето тук може да се запознаете – http://sotiroff.net/nova_ep_voina.htm
За какво по-точно става въпрос? Веднага обяснявам. За пари! При това за много пари. При това държавни – мои, ваши, наши пари. Става въпрос за преразпределяне на държавната субсидия, която се отпуска ежегодно на национално представените организации. Повярвайте ми, наистина говорим за много пари. Според официалните предложения за субсидии от Държавния бюджет за 2012 г. Национална потребителна кооперация на слепите в България (НПКСБ) искат 390 000 лева, Национална асоциация на слепоглухите в България (НАСГБ) искат 226 000 лева, Съюза на слепите в България (ССБ) се борят за 765 000 лева. Е, нали се сещате, че изтърването на такива парички, за които едва-едва си си помръднал пръста, за да гласуваш „ЗА“ на всички глупости, които сътворява тъпата социална система в България, си е чиста проба глупост и си струва не само зъби да показваш, ами и месо от кълката на бившия партньор да късаш… и ето така е започнала битката, значи.
От НПКСБ пускат до членовете си декларация, с която се иска всеки един от тях да декларира, че организацията, която ще го представлява пред Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, е въпросната НПКСБ. Оттам другарят, ох, просете ми архаичното обръщение, господин Долапчиев – председателя на ССБ – усетил накъде духат ветровете и без да губи време , тупва мощно с юмрук по масата и да заповяда…, простете, пак се изтървах, исках да кажа да нареди на своята членска маса да внимава в картинката, да не смее да подкрепя никого другиго, че току виж тая членска маса останала без домове, без трудоустрояване, без лични пролетни и новогодишни помощи, без технически помощни средства, без ред други благинки, които наистина правят живота на незрящите в България по-сладък и по-светъл. От друга страна, тая мила и така ранима поради увреждането си членска маса, усетила черната угроза, изпълзяла изпод юмрука на г-н Долапчиев, се люшва стройно и юнашки надава вой и плач до небесата. А от друга страна членската маса има и друг проблем – в тая ситуация тя тотално се обърква от коя цицка да се откаже, защото до сега е навикнала да бозае то няколко. Ми, така де! Още от памтивека се знае, че дългото и правилно бозаене прави юнак дори и от Иванушка Глупака.
В моята будна мисъл, обаче се зародиха едни други въпроси.
Първо! Защо критерий за придобиване на национална представителност е броят на членската маса? За да не ме обвините в празни приказки, изречени ей така, наизуст, ще цитирам мъничко от писмото на г-н Кърлин, Председател на НПКСБ, до член-кооператорите, където той казва следното: „Критериите за членство в Националния съвет са: най-малко 1600 броя членове на организация.“ Е, кажете ми как сега, при тези драконовски мерки за национално представителство, да не започнеш да се дърляш с брата си по кауза за няколко души повече. Историята си става напълно като в уестърн – вадиш патлака и стреляш.
Второ! В своето писмо-заповед пък, г-н Долапчиев поставя на своята членска маса категорично вето на подкрепата за която и да е друга организация. И това под угрозата от загуба на редица привилегии и благинки като:
„- Няма да се допускат до организационните дейности на нашите клубове за интеграция на хората без зрение и ще загубят социалните си, контакти в общността;
– Няма да получават информация за правата им и подкрепа при тяхната реализация;
– Няма да участват в регионални и национални спортни,туристически , културни мероприятия ,екскурзии до исторически местности и други дейности, извеждащи ги от тежката социална изолация;
– Няма да ползват, при преференциални условия, рсхабилитационните бази на организацията;
– Няма да ползват,при преференциални условия ,издаваните брайлови и говорящи книги и списания;
– Няма да бъдат подкрепяни от нашата организация в процеса на трудовата им реализация;
– Няма да получават парични и натурални помощи;
– Няма да получават стипендии при следване в колежи и висши учебни заведения и за сътрудници за интелектуалци;
– Няма да получават от нашата организация предлаганите административноправни услуги;
– Няма да живеят в жилища и общежития, стопансивани от Съюза на слепите в България;
– Няма да им бъдат предоставяни за закупуване на доставни цени помощно-технически средства“, този път цитатът ми е от писмото на г-н Долапчиев, Председател на ССБ. Та в тая връзка аз имам въпроси както към ССБ, така и към НСИХУ, така и към държавата България, която отпуска пари на тези организации, и моите питания са следните:
– Кое дава основание на г-н Председателя да си мисли, че клубовете за интеграция на хора без зрение са му бащиния и той няма да пуска в тях хора без зрение? Не питам как се интегрират незрящи хора, след като се събират с незрящи хора в клубове за незрящи хора. Знам, че попитам ли, ще ми обяснят, че аз нищо не разбирам.
– Кое дава основание на организация като ССБ, която се определя като защитник и представител на хора с увреждания и взима за това пари, ще организира спортни, туристически, културни мероприятия и екскурзии, а не да се грижи социалната политика в България да заработи както трябва?
– Кое дава основание на г-н Долапчиев да смята, че с лесна ръка може да лиши незрящи хора от достъп до информация, предоставена от материали, написани на брайлово писмо?
– каква ще да е тая мощна организация, която може да дава жилища на хора, само защото са незрящи?
– Кое дава основание на г-н Долапчиев да си позволява да лишава незрящи хора от технически помощни средства?
Моят отговор на всичките тези въпроси е един-единствен. Отговорът ми е – куцата социална система, която, давайки безотговорно пари на безотговони люде им позволява да се изживяват като богове. Защото боговете не правят нищо друго освен да раздават едноличното си правосъдие и да бозаят от …от който и където им разреши.