Да се запознаем с
Лиза Бочева от София
Какво те свързва с областта на уврежданията?
Отраснала съм в семейството ми. Учила съм както всички останали – в близкото училище, в университета и в момента продължавам да се уча. Работя в частна фирма като коректор-стилист. Обичам близките си, с които споделям първата си сутрешна усмивка. Моите приятели са моето безценно съкровище. Обичам предизвикателствата, малките радости и хората. Моята кауза е да се осъществят и у нас идеите на независимия живот като законно право, за да живеем нормално както хората с увреждания в другите страни. Но те са постигнали това положение след повече от 30-годишна упорита борба с институците. Защото промяната на остарелите стереотипи изисква продължителност във времето. Звучи тривиално, но хубавите неща стават бавно! Е, аз съм търпелива.
Какво те свързва с областта на уврежданията?
Придвижвам се с електронна количка. Моите асистенти са моите ръце и моите крака.
Бил/а ли си в институция и, ако да, как се чувстваше там?
Не, никога и слава Богу!
Как научи за независимия живот?
Откакто се помня живея сравнително независимо. В смисъл, че учих в кварталното училище със съседските деца; в Софийския университет също наравно с другите. Разбира се, благодарение на физическата помощ на майка ми и баща ми, на братята ми, на приятелите.
Има ли някоя определена част от философията за независим живот, която да представлява определен интерес за теб и, ако да, коя?
Да имам възможност за избор, за да живея качествено и достойно; да получавам необходимата физическа подкрепа за пълноценно съществуване чрез асистенти, респ. лична помощ; да има достъпна среда навсякъде: сгради, тротоари, транспорт.
Кой или какво е оказало най-съществено влияние върху теб в областта на уврежданията?
Развитието на отношението ми към социума се обогати чрез доброволчеството ми в Център за независим живот – София, който се застъпва за ценностите на независимия живот, за прилагането на социалния модел на увреждането и активно работи за промяна на държавната политика в сферата на уврежданията в България.
С кое от своите постижения си най-горд/а?
С много неща, но най-много съм горда със себе си – с образованието, което имам въпреки всички препятствия; с възможността да помагам за промяната на статуквото на социалната система за осъществяване на каузата за независим и достоен живот на хората с увреждания.
Най-любимата ти сентенция (мъдрост)?
Надбягай себе си!
Кое те кара да се събуждаш сутрин?
Красотата на новото и предизвикателството на неизвестното, които предстоят. Шансът да направя нещо, да съм полезна както на себе си, така и на другите.
Би ли споделил/а една своя голяма мечта?
Мечтая да видя гласуван и приет от Народното събрание „Закона за лична помощ“, който изработихме в ЦНЖ, заедно с други НПО от страната, за постигане независим живот на всички хора с увреждания в България.
Какво правиш в свободното си време, когато не работиш?
В свободното си време правя обикновени човешки неща: разхождам се в парка, ходя на гости, на театър, на ресторант, излизам с приятели сред
природата.
Кого би поканил/а на вечеря, ако имаш такава възможност, кои биха били твоите идеални гости?
Приятелите и близките ми любими хора.
Какво би посъветвал/а младите хора с увреждания?
Да се учат, за да бъдат конкурентноспособни на пазара на труда. Нека не се спират пред трудностите, за да постигат намеренията си. И да излизат смело на улицата на живота – въпреки всичко и въпреки всички – днес и сега! Да се борят решително с институциите за по-добър, по-качествен и смислен живот.