В началото форумът бе открит от националния обмудсман Константин Пенчев. Той поздрави присъстващите и гарантира, че институцията винаги ще дава възможност за посредничество на идеи и диалог между гражданите и местната власт при такива важни наредби като АНЖ и отбеляза, че имат добро сътрудничество със Столична община, т.е. имало чуваемост от страна на общината. Срещата продължи под председателството на нейния инициатор –  г-н Хюсеин Исмаил.

Г-н Исмаил изложи слабостите на миналогодишния вариант на наредбата, според обратната връзка и жалбите, постъпили в институцията. Те бяха обобщени в три групи:

  • 1-ва група – услуги за деца с увреждания;
  • 2-ра група – дискриминиране на родители с увреждания, които се грижат за свои или приемни деца;
  • 3-та група – хората с тежки увреждания, които изпадат от наредбата, поради превеса на точки за  социално включване преди да са компенсирани   базовите потребности.

След последните промени се вижда, че са взети мерки по първите две групи слабости на наредбата. По трета група обаче, за хората с тежки увреждания, вкл. хора с психични увреждания и интелектуални дефицити, наредбата все още остава дискриминационна.

„Дават се 50 точки на хората, които вече работят или учат. Така те получават нещо като награда за това, че са активни в професионално отношение. Но останалите, чиято активност всъщност трбява да се повиши,  остават извън класирането”, каза г-н Исмаил.

След това той даде думата на г-жа Анета Георгиева – общински съветник, която обобщи накратко основните промени, направени в наредбата. Подробно за тях сме разказали в мемото от Обществения съвет към общината от 8 юли, които могат да се проследят отново тук https://cil.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/187.html

На този етап срещата бе отворена към конкретни предложения и коментари по наредбата АНЖ.

Първа взе думата г-жа Анели Чобанова от Комисията за защита от дискриминация. Тя спомена, че в момента в КЗД има 5 висящи дела по жалби на засегнати лица от АНЖ и 1 дело, заведено от НПО.  Тя не направи предложения, а коментира слабостите в изработването на документа. „Никога не сме питани, когато се изговя нормативен документ дали е законосъобразен и дали е съобразен със Закона за защита от дискриминация”, каза тя.  „Когато това не става в крайния документ ние имаме механизми, по които налагаме санкции – във вид на решения или глоби. Лошото е, че това се случва въпреки задълженията по чл. 11, ал.2 на държавните органи и органите на местната власт да приемат  мерки, които да защитават хората от дискриминация”.  Втората бележка на г-жа Чобанова бе, че в Закона за хората с увреждания има задължение да се иска становище от НСИХУ. От общината винаги изтъкват многото консултации, които правят, но явно не правят точно това, което трябва, за да дадат професионална консултация от тези два органа. След това Анелия Чобанова отправи запитване до г-н Минчо Коралски – „Има ли в АХУ информация за точния брой на хората с увреждания, анализирани ли са техните потребности, а чак след това да се правят наредби и закони, които да ги обхванат. „Аз отправям един апел към вас, каза г-жа Чобанова – нека няма хора, които да остават извън наредбата”.

Минка Владимирова в качеството си на директор дирекция „Социални дейности” към СО отговори, че наредбата е пусната за консултация с КЗД с дата 26 юни, т.е. ден преди въпросната среща. Не стана ясно защо това съобразяване със закона за местната власт  се случва в последния момент и дали КЗД ще има време да изготви своя анализ и становище преди наредбата да влезе за обсъждане по комисии.

Г-жа Чобанова напусна по-рано срещата, поради ангажименти в КЗД.

Мира Попова каза, че е подала своите предложения писмено, но се интересува дали авторите на наредбата са се отказали от кодовете, които твърде формализираха отчитането на часовете. Анета Георгиева отогвори, че това са неща, които ще бъдат решени в комисиите , когато промените се обсъждат.

Думата взе Капка Панайотова от ЦНЖ и започна своите конкретни предложения и анализ с обобщението, че „промените се правят пожарно и без да се коригират основните философски недоразумения вътре в наредбата”.  Ето синтез на нейните и на ЦНЖ предложения по текста на Наредбата:

Програма максимум:

  • Да се върнем към първоначалния вариант на Наредбата за „Асистент за независим живот“ от 2007 г., която е българският вариант на европейската практика, наречена „лична помощ“ и нейната философия;

Програма оптимум:

  • Да се изготви отделна наредба за социално включване на децата, тъй като към момента това са две глави от една и съща наредба. Т.е.: 1. да има два различни механизма за оценка, предоставяне на услугата, отчетност, например: при децата основното участие е в образователния процес, който може да протича на различни места и по различен начин; при тях друг взема решения (родители, настойници), имат определено повече нужда от рехабилитация, отколкото възрастните и пр.; 2. да има отделни бюджети, за да се избегне конкуренцията между деца и възрастни с увреждания.

Програма минимум:

  • Да се разпише конкретната цел на наредбата, например: осигуряване на ресурс за компенсиране на телесната зависимост и дефицита, предизвикан от увреждането, за участие в трудовия и социален живот на общностите, избрани от всеки ползвател на услугата и пр.
  • Да се прецизират и изчистят формулировките за „независим живот“, „социално включване“ и други спрямо основната цел на тази наредба; ЕНИЛ (Европейската мрежа за независим живот) има разработени дефиниции на базисните понятия, включени в политиките и социалните практики, основани върху социалния модел на уврежданията и човешките права на хората с увреждания. ДА ОТПАДНЕ „АКТИВЕН“ като понятие в наредбата.

В Глава IV:

  1. В чл. 15 да се разпишат правилата за работа на комисията, за да не се налага допълнително разработване на такива в други документи, които остават непознати за публиката и правят работата на комисията непрозрачна;
  2. Да се вмъкне нов член, който обяснява алгоритъма за превръщане на точките в часове.

В Глава V:

  • да се въведе нов текст, в който да са разписани изисквания за прозрачност, отчетност и контрол в работата на общината при изпълнение на наредбата. Т.е. да се публикува точният бюджет за услугата; да се публикуват в сайта на общината освен точките и часовете, присъдени от комисията на всеки ползвател. Така обществото, което генерира тази бюджетна сума ще има възможност да проследи как точно общината я управлява. Защото в текста на Наредбата до този момент най-скрита и непрозрачна остава работата на общинските служители;
  • Да се обърне съотношението на точките за базисни потребности и социална активност. Търсим баланса – в момента за социална активност максимално могат да бъдат 80, а за базисни потребности 54; това е дискриминация по признак увреждане;
  • Да се прецизира измерителят на потребностите като се поставят прагове за броя точки – повече детайли и повече прозрачност. Така, както има горни прагове да има и долни иначе остава съмнението в липса на критерии. Ако по един критерии точките са „до 30”, означава ли това, че могат да бъдат дадени 5, 10, 15 и на каква база?

Капка специално акцентира върху въпроса за прозрачността в наредбата. Първо, да се разпише в текста митичният алгоритъм, по който точките стават часове. Второ, да се прецизира мъглявото понятие „до…. точки”, което затруднява и социалните работници, защото зоната за субективизъм е голяма и те стават по-атакуеми за решенията си.

На изказването на Капка, репликира социален работник – Александър Дубина, който с яростен патос помоли представителите на ЦНЖ да прочетат отново документа, защото там никъде не се споменавал терминът „независимо детство”. Репликата предизвика недоумение и смях, тъй като така е озаглавена частта, посветена на децата, а именно: „Асистент за независимо детство”.  Неосведомеността на господина пролича и в репликата към Капка, че субективният фактор се избягва, защото оценяването се извършва в екип от двама души. Тук се наложи Ваня да го поправи, тъй като промяната настъпва от тази година и очевидно до този момент тежестта на субективния фактор е била значителна.

Думата взе и г-н Минчо Коралски – в случая в качеството си на член на Обществения съвет към СО.  Очевидно отговаряйки косвено на г-жа Чобанова, затова че органите на властта не се съобразяват със закона за защита от дискриминация,  той издигна глас в защита на различието. Не можело, според него всяко различие да бъде повод за дискриминация. Не можело „да се противопоставят пенсионерите на магистралите, а живеещите на 5-ия етаж да са дикриминирани по отношение на земетресенията, спрямо тези от първия” образно се изрази той.  Освен това, отново се обърна г-н Коралски към липсващата г-жа Чобанова не може да има пари за всички хора с увреждания. „Това никъде в Европа го няма! А когато няма пари се прави политика!” Колкото до забележките на г-н Исмаил Хюсеин към наредбата, Минчо Коралски зашемети аудиторията с откритието: „Задоволяването на базовите потребности доведе до Могилино!” Той очевидно не е чувал, че емоцията, грижата, самочувствието и усещането за независимост също са базови потребности и не се досещаме как точно тях ги задоволяваха в Могилино. Все пак, „базата и надстройката” в разбиранията на г-н Коралски са  в стила на Рабле като „физическа долница” и „интелектуална горница” – от зората на 16 век.

По повод изискването на ЦНЖ да има съгласувани с европейските норми и социална политика дефиниции в Наредбата АНЖ, Минчо Коралски патриотично добави, че София има свой собствен характерен глас и не е нужно да „преписва” от Европа. В класическия стил „Булгар, булгар” той потупа по гърдите столична община, че чудесно се справя със собствените си интерпретации на понятията „независим живот” и „активно социално включване”. Накрая не пропусна да порицае критиците на наредбата, които си позволяват да хулят „единствената институция в България, която обръща внимание на хората с увреждания. Това е неблагодарност!“, заключи разгневено Коралски. 

Ваня Пандиева репликира антиглобалистката патетика на Коралски с думите: „София не е село, София е Европа”. Затова ЕК продължава да мониторира България – за да спазва общоевропейски норми и изисквания. „Затова нашата страна ратифицира Конвенцита на ООН – защото са необходими общи директиви”, каза Ваня и допълни по другите аргументи на Минчо Коралски. „Вие наричате телесната зависимост базисна потребност. Аз, за да отида на интервю за работа, трябва да се приведа в приличен вид”.

Лиза Бочева също благодари на Хюсеин Исмаил за корекциите на тема „базови потребности”.  Тя още веднъж акцентира върху необходимостта от прозрачност в работата на общината.

Г-жа Стоименова от НСИХУ посочи грешките на онези, които критикуват наредбата АНЖ право в очите. Тя подчерта, че се отпускат „огромни средства” по европейски програми за личен асистент, домашен асистент, домашен помощник и т.н. Така че хората, които се нуждаят от задоволяване на базовите си потребности да отидат там, а АНЖ да бъде за социално активните. Поправките, които  са направени в наредбата с отделянето на децата от възрастните били в много положителна посока. (Само припомняме, че тези поправки бяха направени по предложение и настояване на ЦНЖ още от миналата година). Само че сега изведнъж г-жа Стоименова реши, че две отделни наредби вече щяло да е дискриминационно спрямо децата. А това предложение на ЦНЖ в своята дълбока логика е точно, за да има за децата отделен и по-голям бюджет, да са премислени много по-прецизно детските потребности и т.н.

В своята емоционална стихия г-жа Стоименова се върна към изказването на Капка и направи неуспешен опит да я цитира по памет (видимо много къса!). „Вие, г-жо Панайотова си позволихте да кажете, че социалните работници, работещи по наредбата били корумпирани и вземали пари”.

„Такова нещо никога не съм казвала, цитирайте ме точно!” уточни Капка и помоли Хюсеин Исмаил да се публикува записа от срещата в сайта на националния обмудсман, за да няма манипулации.

Хюсеин Исмаил помоли всеки, който вземе думата да го направи по същество – с предложение, а не с реплики към изказванията на ЦНЖ или Минчо Коралски.

На финала Минка Владимирова обобщи, че „за нас, общината, е важно мнението на всички, а болшинството харесва наредбата.  Ние с ЦНЖ никога няма да имаме консенсус”, заключи минорно тя.

Ваня Пандиева зададе като въпрос конкретен казус: „Аз в момента нямам работа. Посъветвайте ме коя услуга да използвам, при положение, че имам право само на една?” На този казус Минка Владимирова излезе с информация за обхванатите хора с увреждания на територията на София от различните програми. От статистиката стана ясно, че:

  • По програма Социален асистент са обхванати 650 човека;
  • Домашен помощник – около 100 човека и няколко стотин кандидатури за АНЖ. А хората с увреждания и с право на чужда помощ, които се нуждаят от асистент са около 1600 на територията на София.

Така че Ваня можела да си избира, като по АНЖ имало и доста хора, които не работят, но имат друга форма на социална активност.

Към края на срещата Иван Николов от Център за психологически изследвания даде предложение да се подават документите on line. В традиционен за организацията стил той благодари на общината за чудесната й работа.

Финал на дискусията постави Хюсеин Исмаил с благодарност  към участниците в срещата и обеща да изнесе пред обществеността резултатите от тяхната проверка. Ангажира се и със становище на националния омбудсман върху последната редакция на наредбата Асистент за независим живот.