Снощи, по нощите, гледах отново филма Смело сърце. Първо се загледах заради Мел Гибсън, но след  това ме впечатли самата история. Един смел мъж не желае повече той и народът му да живеят в унизителната зависимост от английския крал, не желае младата му съпруга да спи първо с господаря и чак след това със съпруга си. И решава да се изправи срещу самодържеца, за да извоюва независимостта на шотландците. Уилям Уолъс е смел и честен воин, силен, знаещ и можещ. Хората започват да се присъединяват към него, защото идеята за свобода и независимост е и тяхна мечта. Воините печелят битка след битка, наближават все повече и повече кралския дворец в Лондон. Заплахата става изключително сериозна и тревожна. Обиграният в политическите игри, познаващ много добре алчността и продажността на шотландските благородници, английски крал Дългокракия, лесно намира решението. Раздава щедро земи и титли и в  1307 година Смелото сърце буквално е предаден от тези, на които се е доверил. Смелият и горд път на Уилям Уолъс завършва с поругаването му и мъчителна екзекуция на площада.

Тази история да ви напомня за една друга действителност? Похватът разделяй и владей не е измислен от Дългокракия. Римляните първи са се досетили, че ако можеш да скъсаш един конец, тъканта, изтъкана от хиляди конци, не се къса така лесно. Националния девиз на България Съединението прави силата също не е измислен от българите. Заимствали са го от Белгия малко след Освобождението. Вероятно затова на нас той не ни действа. Или пък по-силна и у нас, българите, е оная сладка и неутолима жажда за имане, за властване, това желание аз да съм най-видният, най-значимият, от мен да зависи най-много? Кой знае. Но ние, поне в последните трийсетина години, никога не сме били единни. Лесно се продаваме и поддаваме на политически манипулации, лесно позволяваме да ни промиват мозъците с незначителни глупости, за да не се сещаме за важното, за значимото. За да забравяме правата си, достойнството си, животите си.

Без да привиждам когото и да било като българско Смело сърце, в ума ми се появи асоциацията с борбата на българите с увреждания за права, достойнство и независим живот. И нас ни разделиха така. Едните ги нарочиха като алчни за средства, на другите подхвърлиха малко, но те и толкова си нямаха. А гладен и беден човек, човек на ръба на оцеляването, много лесно се купува! Купува се за избори, купува се и когато реши да излезе на бунт. И политиците много добре знаят как и за колко да си купят хора. А хората осъзнават много късно, че цената, на която са се продали, е била много висока, че отново им се пише на гърба. Но междувременно са станали още по-бедни, гладни и зависими. Тогава, обаче, вече е много късно.

Историята на Уилям Уолъс Смелото сърце е една от ония страшни приказки, които остават вечни за обществото, колкото и примери да има в историята си.