Системата каза:

По-долу представяме най-обезпокоителните резултати от сравнителен анализ на социалния статус на хората с увреждания във всички страни-членки на Европейския съюз. Използвани са данни, предоставени от Евростат и от официални източници на държавите-членки, обработени от Център за европейска социална и икономическа политика по заявка на Академичната мрежа на европейски експерти по уврежданията (ANED – Academic Network of European Disability Experts). Проучването има за цел да съпостави данни от националните държави със средните постижения за целия Европейски съюз и с целевите стойности на определени параметри, заложени в Стратегията „Европа 2020“.

Изследването обхваща няколко основни теми: трудова заетост, образование, бедност и социално изключване, а сравнението на национално ниво е между статистическите данни за хората с увреждания и хората без увреждания.

Тук ви предлагаме четири теми – схващането на увреждането в социален аспект, проблемите в образованието, трудовата заетост и бедността и социалното изключване в сферата на уврежданията. Графиките показват положението в страните членки на ЕС, такова каквото го видяха европейските специалисти, а коментарите под тях, показва нашето отношение към проблема.

СИСТЕМАТА КАЗА:

–          В България хората с уврежданията са малко! 

Малко ли? Е, тогава защо Системата непрекъснато се оплаква, че й тежим прекалено много, питам аз. Та нашите близо 20% от населението над 16-годишна възраст, което има увреждания, са едва половината от хората с увреждания в Словения!!!

Питам, ама отговор не чакам… Не чакам защото знам, че няма кой да ми го даде. Добре, че аз съм средно интелигентна и, въпреки увреждането си, съм се научила да чета и от време на време мога да правя заключения.

Според горната табличка излиза, че сме малко, защото критерият, по който е създадена изнесената информация е коренно различен от този, който се прилага в България. А именно – там, в нормалните държави, на увреждането се гледа само като на фактор, който затруднява активността на човека, а тук човекът с увреждане е квалифициран като болен, некадърен, недъгав, дори често срещаме и терминът инвалид. Тук пълнолетният човек с увреждане има два лични документи – лична карта и ТЕЛК-ово решение. И, ако случайно си забравиш личната карта у дома, все някак си можеш да се справиш, то без ТЕЛК-а си направо изгубен в джунглата на съвременна България. Без него си нищо! Затова моят ТЕЛК е ламиниран и на няколко места съм си скрила по едно копие, в случай на загуба. Защото никой не ме пита какво знам и мога, а навсякъде ми искат ТЕЛК-а. Защото без ТЕЛК-а току виж съм се помислила за качествен и ценен човек!

СИСТЕМАТА КАЗА: 

–       Децата с увреждания в България не са обучаеми, не могат да ходят в общи училища. За тях е добре да получават специализирано образование!

Да, ама не! Българчетата с увреждания са точно толкова обучаеми, колкото са и всички останали деца с увреждания по света. Просто са необходими подходящи методи и подходи, съобразени с индивидуалните потребности на ученика. То, това си важи за всички деца, независимо имат или нямат увреждания. Изолирането на деца с увреждания в специализирани училища не произвежда качествено обучени млади хора. Не може едно училище, което се кипри единствено с рампа пред входа, а вътре е недостъпно, няма достъпни тоалетни, пътят до черната дъска е затруднен от подиум, който е равностоен на цяла планина за количката на малкия ученик, да бъде наречено частично достъпно. Нямам представа колко време трябва да повтаряме, че такова нещо като „частична достъпност“ няма!!! Няма, бе хора! Една сграда е или достъпна или недостъпна. Толкова ли ви е трудно да го разберете? Е, ако имате предвид място, където може само да се вмъкнете, за да се скриете от дъжда навън, но да не припарвате по-навътре, тогава покривате критериите.

Да не говорим за липсата на лична помощ за ходене на училище при малчуганите. Да не споменаваме, че ако ръчичката е слаба и трудно държи химикалката, то каузата на ученика тутакси коленичи, защото няма подходящи помощни средства, които да подкрепят учебния процес. Да не говорим, че ако детето не научи за 5 дни азбуката и не успее да нарисува девет ченгела, то веднага бива обявено за необучаемо. И моето лично мнение – българчетата с увреждания са предадени от тая Система.

СИСТЕМАТА КАЗА:

–           В България работят малко хора с увреждания – едва 33%. Те имат загубена работоспособност поради заболяване и не могат или не бива да работят!

Така е! Много малко хора с увреждания в България работят, но причината не е в заболяването, довело до увреждане. Тук те най-напред не могат да излязат от къщите си, някои от тях дори и от леглата си рядко стават, защото липсва подходящата и индивидуално съобразена лична помощ. След това, ако случайно някой все пак успее да се измъкне от къщи, на улицата го чакат бордюри, стъпала, тесни врати. Поради същите причини много от хората с увреждания в България дори и средно образование не успяват да завършат. И Системата получава автоматично правото да ги заклейми като нискоквалифицирани и слабообразовани. Най-накрая им връчва ТЕЛК-ово решение, което се превръща във втория им документ за легитимация и лепва на челото на бедния българин с увреждане етикета „НЕГОДЕН“!

И започва да се грижи за него, колкото да не умре физически, за да не разваля статистиките за смъртност в страната – че по раждаемост сме също на дъното.

СИСТЕМАТА КАЗА:

–          В България хората с увреждания са най-бедни в ЕС!

Така е! Хората в България са най-бедни в ЕС! И да попитаме сега защо са бедни.

Имам една приятелка, която е в инвалидна количка и винаги е казвала, че в България социалната система иска хората с увреждания да са бедни и прави всичко възможно, за да задържи този статус – не предлага лична помощ, не осигурява архитектурна достъпност, не осигурява транспорт, раздава китайски колички последно качество. Няма работещи схеми за поощряване на работодатели да назначават на работа хора с увреждания (дори Кодексът на труда „защитава“ правата на труд на хората с увреждания, с което плаши до смърт работодателите. Единственото нещо, което Системата се пребива да прави, е да създава предълги списъци с хора, които се нуждаят от социални помощи, но не всички, включени в тези списъци се ощастливяват да получат нещо, защото на повечето от тях доходите им надхвърлят необходимия минимум с 20-30 стотинки. Троши Системата маса пари, пилее милиони, напъва се кански и неистово, за да…. роди мишка! Защото с дребните помощи, които раздава ей така, на калпак, за всекиго поравно, никому добро не прави, само ни обрича на бедност, кара хората без увреждания да си мислят, че им ядем даром парите и ставаме все по- и по-алчни и ненаситни; пише си някакви фалшиви дивиденти и се чуди защо има хора, които плащат рушвети, за да се сдобият с фалшиви ТЕЛК-решения.