Това стана ясно на пресконференцията „Достъпността на София – грижа на всички”, организирана от Център за независим живот, Център за Надежда и с участието на инж. Мария Шопова – старши експерт от дирекция „Образование” на Столична община, както и деца с увреждания и техните родители
Анета Тенева – експерт по приобщаващо образование представи изследване на Центъра за независим живот за достъпността на общинските училища в София, което е резултат от теренна работа в периода април-юли 2011 г. Първо бе уточнено какво наистина означава терминът „достъпност”, ако се използва коректно. Достъпност означава наличието на минимум три условия във всяко учебно заведение: рампа/платформа на входа на училището, адаптирана тоалетна и асансьор. На тези условия в столицата отговарят едва четири училища от всички 176 плюс новооткриващото се ново школо в кв. Стрелбище. Според статистиката на общината достъпните училища са над 65, но разликата в сметката идва от различното разбиране за достъпност – градоначалниците причисляват към бройката и онези учебни заведения, които разполагат с рампа и тоалетна на първия етаж. Това означава „частична достъпност”, която дава възможност на учениците от 1 до 4 клас да се обучават на първия етаж, докато не влезе системата за кабинетно обучение, след този период.
Павлина Радкова, майка на дете с ДЦП контрира – „А какво да правим ние с Иван, който е в 7-ми, а и децата след 4-ти клас? Да ги водим на училище или да ги водим на тоалетна?” Полина каза още, че е изморена от чакане нещо в града ни да се промени. Цялостната недостъпност на транспорта и града непрекъснато я карат да си мести квартирата от район в район – ту за да е по-близо до рехабилитационни център, ту за да е близо до училището… „За последните 6 години не е направено нищо”, каза тя. „И преди това достъпните училища бяха 4 – сега са пак толкова. За 6 години – нула напредък”.
Инж. Мария Шопова – главен експерт в Дирекция „Образование” на СО коментира данните с малки корекции, затова че някои училища, отчетени като недостъпни имат рампи, макар и счупени. Тя потвърди полезната и ползотворна работа заедно с експертите от Център за независим живот и изтъкна приоритетите на общината за тази година. Близо 1 200 000 лв. e отделило кметството за осъществяване на достъпност досега. С първенство ще се ползват училищата, където има записани деца с увреждания и точно там ще се подобряват условията още тази есен. Едно от тях ще бъде 45 СОУ, където учи Иван. Неговата майка Павлина продължава да го носи на ръце между първия и втория етаж, за да може детето да сменя кабинетите. Момиченце с увреждания в 9 кл. от същото училище пък учи на 5-ия етаж. Неговата майка го носи дотам и сваля обратно след края на часовете.
Активността на майките по време на пресконференцията е доказателство за изключително многото и болезнени въпроси за съдбата на техните деца. Ана, майка на три деца, едното от които с увреждания, разказа следния пример. Директор на детска градина е била помолена да сложи рампа на входното стълбище, за да може детенце с увреждания да бъде записано. Администраторката отговорила: „Ако сложим рампа за вашето дете, знаете ли колко още такива ще дойдат?”
По пътя към приобщаващото образование, целящо да приспособи училищата и учебния процес към всяко дете, бяха набелязани следните спешни стъпки:
1. Във всеки район да се изгради поне едно напълно достъпно училище
2. Училищата с поне едно изградено съоръжение да се инвестира в цялостната му архитектурна достъпност
3. Училищата, в които има деца с физически увреждания също да са с предимсво при финансирането за подкрепяща физическа среда за тях и евентуални нови ученици.
Докато пресконференцията течеше, бус на заден ход тръгна по специално изградения вход за хора с увреждания и майки с колички към подлеза на метростанцията при Софийски университет. Тук участниците от Център за Надежда адвокат Любомир Денев и архитект Дамян Стоянов насочиха вниманието към този парадокс – коли, зареждащи магазините в подлеза да използват едно и също трасе заедно с майките, малките деца и хората в инвалидни колички. Това е ярка илюстрация за пълната неадекватност и липса на взаимодействие при изграждането на съоръженията, според тях.
Двамата разказаха за хода на делото, при което СО, Метрополитен София и ДНСК бяха осъдени от Комисията за защита от дискриминация да платят глоба от по 2000 лв. за дискриминация по признак „достъпност” в станциите на столичното метро.
Адвокат Денев посочи пълното си изумление от факта, че столичния кмет първо потвърждава съществуващите слабости, а след това общината обжалва решението на КЗД. В излязлото преди дни становище на Административния съд по случая става ясно, че общината и ДНСК протестират срещу наложената им административна мярка в 2-месечен срок да направят програма с мерки за осигуряване на достъпност на съществуващите метростанции. „Това е симптоматично” – каза адв. Денев. „Те протестират не за друго, а защото някой иска от тях да направят програма!” Според него проблемите на достъпността в столицата са проблеми на административната некомпетентност, липсата на програми и цялостна визия за управление на този процес.
По този съдържателен пункт от пресконференцията – достъпността на транспорта и комуникациите към него – столична община не изпрати свой представител, така че дебат по проблема и визия за решаването му нямаше.
Арх. Дамян Стоянов направи конструктивно предложение за оперативен контрол, гарантиращи спазването на нормативните уредби за достъпност по време на строителството. „Трябва да се създаде течение в администрацията и в инвестиционния процес, които да отговарят за достъпността”, каза той.
„Ние ще продължим да образуваме съдебни дела за всяко погазване на правата на хората с увреждания”, допълни арх. Стоянов. „Не го приемайте като заяждане – просто Общината трябва да си свърши работата”. И даде пример с това, че строителните книжа, които Метрополитен София е представил за станциите на метрото са били непълни по отношение на достъпността. Това прави разрешенията за ползване на станциите незаконни, според експерта.
Пресконференцията приключи с ангажирането на двете неправителствени организации с отчитането и публичното признание на всички хубави и качествени проекти, които Столична община завърши напълно в частта „достъпност”. Центърът за независим живот оповести една своя нова инициатива: да тества всяко училище, което прави нещо в тази посока със своите приятели – майката Павлина Радкова и сина й Иван /с ДЦП/. Ако училището е годно – да получава приза „Училище – приятел на детето” и подарък – една саксия с дървото на живота като символ на приобщаващото образование и правото на пълноценен живот в общността на всяко едно българско дете.