Походът на свободата е събитие, организирано от Европейската мрежа за независим живот (European Network on Independent Living, http://www.enil.eu/), което се провежда на всеки две години от 2003 г насам. Целта е да се даде възможност на хора с увреждания от цяла Европа да се срещнат със свои съмишленици и да обменят опит, знания, идеи и вдъхновение; да се срещнат със своите евродепутати, както и с тези от Междупартийната група по уврежданията, за да отстояват правото си на независим живот.

Тази година Походът на свободата беше по-специален: шести по ред в 10-та юбилейна година на тази инициатива. Около 230 човека (хора с увреждания и техните асистенти) от над 20 европейски държави присъстваха на 4-дневното събитие, включващо разнообразна програма от конференции, мотивиращи речи, семинари и разбира се самият Поход до Европейския Парламент.

Всяка година Европейската мрежа определя ключови проблеми в сферата на независимия живот, на които да постави акцент. През септември 2013-та исканията се фокусираха върху правата на хората с увреждания, очертани в Конвенцията на ООН (КПХУ). Десет члена от Конвенцията бяха свързани с по една лична история за нарушени човешки права . Тази кампания замени исканията от предишни години с цел да покаже действителността, в която живеят днес хората с увреждания, увеличаващите се бариери, които те срещат във времена на икономическа криза и причините, които са им попречили да участват в тазгодишното издание на Похода. Десетте лични истории са свързани със следните членове от Конвенцията:

  • Член 4: Общи задължения
  • Член 5: Равенство и забрана за дискриминация
  • Член 6: Жени с увреждания
  • Член 9: Достъпност
  • Член 12: Равнопоставеност пред закона
  • Член 14: Свобода и сигурност на индивида
  • Член 19: Независим живот и живот в общността
  • Член 20: Лична мобилност
  • Член 24: Образование
  • Член 27: Работа и заетост

България беше една от активно представените държави – общо 16 човека заминаха за Страсбург (8 участника и техните придружители). Капка Панайотова (основател на Център за независим живот и съпредседател на Европейската мрежа за независим живот) и Диляна Денева (член на ЦНЖ и координатор за Южна Европа на Мрежата) бяха натоварени с отговорности и организационни задачи. Останалите 6 човека (Нина Жишева, Магдалена Милева, Кристина Лазова, Жанина Янкулова, Николай Ваклинов и Йовко Пеев) споделят философията на ЦНЖ, а именно – проблемите на хората с увреждания са продиктувани от средата, в която живеят. Всички те участваха в целия процес по подготовка, набиране на средства и организиране на групата. С много усилия финансирането на групата беше осигурено от две частни фирми (Овергаз и Телерик) и трима евродепутати (Андрей Ковачев, Филиз Хюсменова и Метин Казак). Програмата по дни: ПОНЕДЕЛНИК, 9 СЕПТЕМВРИ 

Първият ден започна логично с регистрация на участниците. Тя, както и всички останали мероприятия се провеждаха в сградата на културния център „Марсел Марсо” в центъра на Страсбург. Участниците прииждаха и вълнението беше голямо. Запознанствата и обмяната на ценен опит започнаха още тогава. Официалната програма започна с откриване от президента на Европейската мрежа Вибеке Марой Мелстром. Тя припомни важността на това да продължаваме да се застъпваме за правата на хората с увреждания и философията на независимия живот във времена на строги финансови мерки. Призова към това гласът на всички събрали се да бъде чут, всички хора да бъдат включени в общността и да упражняват контрол над собствения си живот.

Първата сесия беше озаглавена „Бъдещето на независимия живот” и в нея взеха участие Лена Мари Стайнфел Карлсен, която прочете приветствието на изпълнителния директор на Мрежата Джейми Болинг, тъй като тя не успя да присъства; Джуди Хюман, която се включи по скайп от САЩ, Джон Еванс и пионерът на движението за независим живот Адолф Рацка.

След кратка почивка започна втората сесия, която беше изцяло ръководена от младежите-членове на ЕМНЖ. Активното участие на младежта в движението е нещо ново и изключително важно. Всеобщото мнение на присъстващите беше, че нови и свежи идеи, идващи от бъдещите лидери на независимия живот, са точно това, от което движението има нужда в момента.

Следваха два уъркшопа, които вървяха едновременно и участниците трябваше да изберат един от тях. Темите бяха „Дискриминация и похвати при случаи в областта на уврежданията” и  „Престъпления от омраза при наличие на увреждания”. Презентации бяха водени от специалисти в областта, а дискусиите между присъстващите бяха показателни за пробудения интерес. Динамичният ден завърши с още два едновременно протичащи уъркшопа – „Дефиниции и политики за независим живот на хората с увреждания” и „Използване на Европейските структурни фондове за подкрепа на независимия живот”. ВТОРНИК, 10 СЕПТЕМВРИ

Вторият ден започна с поредната конферентна сесия – „Независим живот, увреждания и политика”, модерирана от Капка Панайотова. Участие взеха политици с увреждания, чийто ценен опит беше споделен с присъстващите. Своите речи представиха Мирко Томасони (член на парламента на Сан Марино и бивш държавен глава), Гордана Райков (член на парламента на Сърбия), Пол Мърфи (евродепутат от Ирландия) и Вирджиния Аткинсън („Международна фондация за избирателни системи”).

Последната конферентна сесия беше представена от един от членовете на борда на ЕМНЖ – Деби Джоли. Тема на нейната реч беше „Увреждания и строги финансови мерки”. За последствията от орязания бюджет в сферата на уврежданията в повечето европейски държави говори Питър Ламбретс, също член на борда на Мрежата.

Останалата част от следобеда беше отделен за срещи със съответните национални евродепутати. Българските участници се срещнаха с евродепутатите Надежда Нейнски, Антония Първанова, Моника Панайотова, Филиз Хюсменова, Мария Габриел, Станимир Илчев, Слави Бинев и Метин Казак. Представени бяха основните искания на ЦНЖ за промени в политиките, чрез които да се повиши качеството на живот на хората с увреждания в България, а именно – изготвянето на изцяло нов закон за уврежданията, синхронизиран с Конвенцията на ООН. Акценти бяха поставени на достъпността и личната помощ. Евродепутатите се ангажираха да бъдат медиатори между политическите партии, към които членуват в България и хората с увреждания. Съгласиха се с доводите на присъстващите на срещата и изразиха подкрепата си.

След срещата в ЕП всички участници се върнаха в културния център „Марсел Марсо” за предвидената в програмата регионална среща. България (в лицето на ЦНЖ) е координатор на Европейската мрежа за южния регион, включващ 13 държави (Андора, Албания, Беларус, България, Португалия, Испания, Италия, Сан Марино, Гърция, Малта, Кипър, Армения и Турция). Не всички страни бяха представени, но с присъстващите бяха обсъдени въпроси, свързани с бъдещото сътрудничество на държавите, цели, идеи и предложения за план за действие на Мрежата за 2014та година. СРЯДА, 11 СЕПТЕМВРИ

Кулминационна точка в четири-дневното събитие беше Походът по улиците на Страсбург. Всички 230 човека се събраха на площад „Република”, където заедно пяха химна на Похода, подготвяха своите лозунги и плакати, нахъсваха се и се подреждаха в редици за началото на един добре организиран поход. Българската група раздаваше тениски с логото на Freedom Drive и снимка на Джуди Хюман (пионер на движението за независим живот) до статуя на Рузвелт, седнал в инвалидна количка, срещу дарение за деинституционализацията у нас. Със събраните 700 евро ще покажем на деца и младежи, настанени в институции колко е шарен  животът в общността.

В бавно темпо, скандиращи лозунгите „Права, а не подаяния”, „Институциите не са решение”, „Нищо за нас без нас”, блокирайки основни кръстовища в Страсбург, участниците стигнаха сградата на Европейския парламент. Там се проведе среща с Междупартийната група по уврежданията (Disability Intergroup). Беше излъчено видео с личните истории, свързани с 10 члена от Конвенцията. Освен членове на междупартийната група, към срещата се присъединиха и евродепутати от различни страни. Проблемите на хората с увреждания бяха повдигнати на европейско ниво и едно от първите постижения беше прокарващата си вече път идея за създаване на дирекция по уврежданията към Европейската комисия и назначаване на комисар по уврежданията. Разочарование донесе отсъствието на председателя на Междупартийната група Адам Коса, което доведе до всеобщо подкрепената идея за неговата оставка.

  ЧЕТВЪРТЪК, 12 СЕПТЕМВРИ

Последният ден беше определен за Общото събрание на Европейската мрежа. То започна с регистрация и обръщение на президента на ЕМНЖ към присъстващите. Дневния ред беше разгледан. Промените в Устава на Мрежата, обсъдени на последното събрание на Управителния съвет, бяха обсъдени и приети. Финансовият директор представи годишен доклад. Последва гласуване за новия борд и неговите 8 члена бяха избрани – Питър Ламбретс (Белгия), Капка Панайотова (България), Вибеке Мелстром (Норвегия), Деби Джоли (Великобритания), Пол Фейгън (Ирландия), Джермано Този (Италия), Надя Хадад (Белгия), Миро Грифитс (Великобритания) и Мима Рузичич (Сърбия). Обсъдиха се и изминалите 3 дни – слаби и силни страни. Предложения за промени за следващи издания на Похода бяха направени.

Денят, както и цялото събитие, завършиха с неформална среща на младите хора с увреждания в младежкия център на Съвета на Европа. Младежи (до 30-годишна възраст) от няколко европейски държави проявиха интерес към събитието – провеждащо се за първи път. От българска страна се включиха четирима младежи. Неминуемо една от основните теми беше походът от предния ден, срещата в Европейския парламент, както и всички преживявания от изминалите 4 дена. Фокусът беше поставен върху проблемите на младите хора с увреждания – свързани с достъпно образование, работна и градска среда. Няколко кратки видео клипа с участници от срещата бяха записани и ще бъдат качени на страницата на младежката мрежа на ЕМНЖ във фейсбук (https://www.facebook.com/groups/enilstudysession2012/).

С поуки от допуснатите грешки и натрупаните опит, познания и впечатления, участниците в Похода на свободата си обещаха да се срещнат след две години на същото място. Надежда, че след всички положени усилия реални промени ще настъпят, има, но тя не замества хъса за постигане на още и още резултати. Защото целта е ясна – независим живот за всички и навсякъде.