Какво повече да кажа?! Както всички знаем, една снимка струва повече от хиляда думи.
И проблемът не е в точно в тази екзотична рампа. Някой просто е решил да отчете едни пари, които са отишли на вятъра, но най-вероятно има и попрехвръкнали и в нечий джоб.
Проблемът е, че цялата ни социална политика в областта на уврежданията е такава. Има рампа, ама рампата има дупка в средата. Е, това са подробности! В документите на обекта е записано, че на еди-коя си дата е изградена един брой рампа, от фирма еди-коя си. За извършената услуга са били заплатени едни пари и точка! Има си и надлежните фактури, подписани, подпечатани. Освен това рампата е изградена в унисон с така модерния напоследък дизайн за всички – има си я рампата, ама си има и дупка в нея, за да може вратата да се отваря и да не се пречи на влизането и излизането в помещението. Направо шедьовър на инженерния гений в сферата на достъпността и дизайна за всички! Перфектно!
Та, госпожо министър, господа политици, цялата ви работа е такава. Както, за съжаление не без основание, сме свикнали да казваме – хубава работа, ама българска.
Има ли Закон за хората с увреждания? Има! Е, да де, то, че има, има, ама и той има дупки в средата… сигурно, за да не пречат на едни вратички да се отварят и затварят.
Има ли Закон за социалните услуги? Има! Но, по традиция, и той има дупки. Дори в него дупките са доста и нагъсто. Също като български път от първокласната пътна мрежа. Хора, които имат нужда от личен асистент просто не могат да си наемат истински такъв. Стават само роднини по права и съребрена линия. За други парите не стигат.
Има ли правилници и наредби за отпускане на технически помощни средства за хора с увреждания? Има! Нооо и тук какво мислите, че има? Да! Точно така – дупки! Много дупки. Хората получават боклуци за много пари и това е! Ако искаш нещо по-нормално и съвременно – плащаш си.
Има ли Наредби за достъпността? Има! Но при тях дупките вече са малко по-встрани – в контрола. Има рампи, но са само до първия етаж; има асансьори, но те са тесни или вратите им се отварят тежко и трудно; има скосени тротоари, но скосенията или са с наклона на Еверест, или не е спазена денивелацията по Наредбите. Да не говорим за наличието, липсата и вида на тактилните плочи. Незрящите хора всеки ден имат шанса да се отправят на пътешествия, изпълнени с неизвестност и много рискове.
Но, да се върна на моята рампа. Виртуозно изпълнение, няма що! Както им харесва на дамите и господата, които правят политиките, осигурява достъпност. Частична! До половината! И аз питам – достъпност до къде? Както казваше един мой братовчед – не ми задавай отговори. То е от ясно, по-ясно – до никъде! И, за да довърша мисълта си, искам да поканя две важни за темата дами – госпожа Сачева и госпожа Фандъкова, да заповядат, да се спуснем заедно някой ден по този шедьовър на достъпността.
До скоро!
Нина Жишева