от заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ) – 09 октомври 2012, 11:00 ч., зала 2, втория етаж на МТСП
И така, през октомври, 2012, НСИХУ отново са се събирали, заседавали и разсъждавали относно нашето бъдеще и живот. Трийсет и пет мъдри глави, сведени над важните дела и, както вече много пъти сме ги виждали в (без)действие и вглъбени в тежък размисъл, са се пънали, пънали, за да родят… НИЩО! От 23 страници протокол, на цели три се е разположил списъкът с имената на присъстващи, отсъстващи и още едни присъстващи. Общо 35 присъстващи, няма да броим отсъстващите, от които 25 са членове на НСИХУ! Все хора, събрали се да решават нашите проблеми, но без мнозина от нас, на поредната си тайна сбирка. И в края на краищата нито един от тях не е свършил работа дори и за 5 стотинки. Седeли са си ей така и са си чоплили носовете! Отново! Отново всички ние, данъкоплатците, сме платили 35 денгуби за, както казваше една моя приятелка, няма нищо.
Това, което най-напред грабва вниманието е пълното единодушие, обзело членовете на на НСИХУ, стигнат ли нещата до взимане на решения.
„с 25 гласа Против – няма;
Въздържали се – няма;
Националният съвет гласува …“
И така четири пъти!
И веднага цитирам дневния ред на заседанието:
„ДHEBEH РЕД:
1. Обсъждане u приемане на проект на План за действие, съдържане мерки за привеждане на нормативната уредба u noлитики в областта нa xopama с увреждания, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на xopama с увреждания от Република България 2013 – 2014 г.;
2. Предоставяне на информация за дейността на междуведомствените работни групи за разработване нa стратегически документи, както следва:
– Проект на Актуализирана стратегия no заетостта на Република България 2013 – 2020 г.
– Проект на Национална стратегия за намаляване нa бедността и насърчаване на социалното включване;
– Проект на Национална стратегия за дългосрочна грижа.
3. Обсъждане и приемане на предложение на национално представителните организации на u за хората с увреждания във връзка с новите оперативни програми no Програмен период 2014 – 2020 г.
4. Информация относно предвиждани промени в медицинската експертиза.
5. Информация за работата на междуведомствената работна rpyna no реда u начина за изплащане на 25-те процента oт социалната инвалидна пенсия no отменения чл.101 от КСО.“
След като вече съм прочела няколко пъти дневния ред, ми се струва, че единствените смислени няколко реда са именно тук, защото от тук нататък започва познатата ни вече каша, която с чиста съвест можем да наречем „С НСИХУ като и без него“. Ама така си е, де. Само погледнете едно от мъдрите решение, които са взели по първа точка от дневния ред „Обсъждане u приемане no проект на План за действие, съдържащ мерки за привеждане на нормативната уредба u политики в областта нa xopama с увреждания, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на OOH за правата на xopama c увреждания от република България 2013 – 2014 г.“ – „Идентифициране на ключовите области, нуждаещи се от правна реформа и предприемане на последователни стъпки no въвеждане на изискванията на Конвенцията.“Тия ключови области ги идентифицират вече повече от 20! Не се ли наидентифицираха вече?!
След това хората тръгват в напълно правилната – според тях! – посока: „действия пo формиране на експертна група (е! За къде без експертна група?!) за координация на изпълнението на плана, разработване на концепции за промени в нормативните актове и предприемане на действия, свързани с ратификацията на допълнителния протокол (между другото протоколът е ФАКУЛТАТИТЕВЕН!!! Те дори това не са разбрали!!! Допълнителен е нещо като притурка, ФАКУЛТАТИВЕН ЗНАЧИ НЕЩО, КОЕТО ИЗБИРАШ ДА ПОДПИШЕШ ИЛИ НЕ.) (Фаза 1); приемане на промени в българското законодателство и въвеждане на координационен механизъм и механизъм за мониторинг пo прилагането на Конвенцията (Фаза 2)“ Ето това трябва да се направи най-паче, дами и господа! Не си губете времето със създаване на експертни групи и разни други ненужни неща!
Веднага след експертната група, разбира се идва и ред на..познайте какво? На органаааа! „Стратегическите цели с най-голяма важност са разработване на координационен и мониторингов механизми, определяне на орган за тяхното прилагане съобразно европейската практика“, а, както всички знаем, у нас без орган нещата изобщо не се случват….знаем го, нали?
А, да! В началото малко май съм попреувеличила, като обвиних уважаемите дами и господа от НСИХУ, че били бездейни и много меки. С изненада разбрах, че някои от тях все пак са слушали, като г-н Кенанов, например. „Г-н Петко Кенанов (БАЛИЗ) каза, че документа като цяло мy харесва, но колкато повече го чете толкова пo нe му става ясно (типично в стил а’ла НСИХУ – много ми харесва, нищо, че нищо не ми е ясно) и предлага да се даде определение – отговорен орган за координация и определение – отговорен орган за мониторинг, двете дейности нямат нищо общо.“ Ми така де, като ще е орган, нека да е орган като хората, определен, обяснен и отговорен. Нищо, че г-н Кенанов не разбира за какво става въпрос.
По-нататък следва изказването на г-жа Тодорова от КНСБ, което ме стресна и за малко да ми докара уплах, защото научих, че „KHCБ пpивeтcтвa финaлизиpaнeтo на Пpoeктa на Плaн и… че те …са представили пред обществеността основните фактори, които благоприятстват на първо място достъпността. Много моля някой от обществеността, да ми каже виждал ли е някъде да са представени основните фактори, които благоприятстват достъпността, защото аз явно нещо съм пропуснала и нищичко не съм видяла, а това ме потиска.
„Г-жа Eлкa Тодорова допълни, че в cтpaтeгичecкa цел 4 – e зaпиcaнo „Извъpшвaнe на промени в нормативната уредба” и предложи да има представители не само на всички присъстващи, които са на тази маса, но и на работодателите и синдикатите, което е отбелязано в паметната бележка от срещата.“ Е, ама защо само те??? Защо не и представители и на други НПО?… питам аз, ама отговор няма.
Но, да минем нататък.
По втората точка , искам не искам, ще бъда много кратка. Не за друго, ами цялата дискусия по нея не представлява нищо друго освен едни али-бали или „шменти-капели“, както би ги нарекъл Той – и нищо конкретно! Говори се по принцип, говори се на ангро, говори се за всичко друго, но не и за хората с увреждания. Обещават да направят България страна с конкурентноспособна икономика, ама явно не си дават сметка, че това не успяха да го направят за повече от двайсет години, а 2020 година ей къде е, има-няма само 7-8 години до нея. И през цялото време говорят за хората с увреждания „в това число“. Нанизват едни общи приказки, които не вършат никаква работа. Подходът към различието – независимо какво го е породило –трябва да бъде индивидуализиран и диференциран, а не всички да бъдат поставяни под общ знаменател! Например, никъде не се споменава за личната помощ и техническите помощни средства при решаване на проблемите с трудовата заетост на хората с увреждания, още повече, че на НСИХУ не му е работа да решава проблемите на уязвимите групи по принцип, защото само с „включително хората с увреждания“ проблемите не се решават. Хвалят се и с „Активните програми и мерки на пазара на труда“ и с това, че „в условията на криза субсидираната заетост се оказа добро решение за наемането на безработни лица от групи в неравностойно положение на пазара на труда (включително и хора с увреждания)“. Ти да видиш! Това е констатация, която не произтича от никакви факти и доказателства – експертите на Европейската комисия са на точно обратното мнение, което споделят и мнозината недоволни от минималната работна заплата въпреки високата им квалификация и наличието на увреждане. Нито дума за лична помощ, за подходящи и съвременни технически помощни средства за заетост, дори и намек за мисли в посока на промяна в законодателството. И като казвам нищо, имам предвид точно нищо…разгърнато на много страници. Явно им е било изключително приятно да си слушат собствените гласове.
Чета и все повече се убеждавам, че на тези хора значението на термини и понятия им е крайно неясно. Защото как иначе да си обясня бисер от рода на „Постига се по-добра целенасоченост, като се предоставят и повече целеви помощи, например в подкрепа нa хора с увреждания, самотни родители, възрастни хора и др.“ Това вече е своеобразен връх в заниманието, наречено словоблудство! За мен единствената връзка между целенасоченост и целеви помощи е само в звученето и общия корен, но не и в ефективността на помощите. Целевите помощи не работят за интегриране и включване!
И така и по тая точка от дневния ред уважаемите дами и господа от НСИХУ не са свършили дори и един ерг работа! Всичко е все празни приказки, говорене по принцип и нищо конкретно в сферата на уврежданията! Което, между другото, е именно тяхната задача! А дали пък не е и по-добре така – ако изобщо трябва да ги има – че с нивото на компетентност, което демонстрират, Бог да ни е на помощ!!!
По третата точка от дневния ред, която касае оперативни програми и усвояване на средства, това което прави най-голямо впечатление е, че хората гордо отчитат , че „във връзка с институционалната среда в МТСП е натрупан значителен oпит пo управление на средствата“ . Е, тук вече им вярвам – че имат опит в усвояването на средства, имат, но относно ефективността, ще поспорим доста!
И така, бавно и полека, стигаме до точка четвърта от дневния ред, а именно – „Информация относно предвиждани промени в медицинската експертиза“. По този толкова важен въпрос се изказва г-н Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, който „информира, чe има работна група, която е създадена със Заповед на Министъра на труда и социалната политика, за изготвяне на концепция за подобряване на организацията и оптимизация на дейността на медицинската експертиза.“ Ама, дамите и господата от НСИХУ така и не разбраха, че колкото и да я подобряват и да я оптимизират тая експертиза, докато тя е медицинска, нищо няма да се промени и че разработената от тях „концепция, която е съобразена с изискванията на Европейската комисия“ не може да е съобразена с изискванията на Европейската комисия, тъй като в Европа на увреждането се гледа по съвсем различен начин, не като на диагноза. „Цeли се да се упражнява контрол в реално време, чрез Единна информационна система при отпускането на инвалидни пенсии, чрез изграждане на единна административна система към Министерство на здравеопазването и отнасяща се до всички заинтересовани институции – това са НЕЛК, ТЕЛК, Районните картотеки“. Повярвайте ми, дами и господа, докато експертизата е медицинска и от нея произлизат помощи и привилегии и се раздават парични помощи на месец на калпак, ще ви е трудно да упражнявате контрол!
Е, в общи линии, това е всичко по това заседание, ако не броим успокоителните уверения, че социалните пенсии за инвалидност ще продължат да бъдат изплащани от НОИ, което е достоен финал за поредното заседание, закрито от господин Тотю Младенов.
Да не повярва човек колко много празни приказки могат да се изговорят за час и трийсет и пет минути.