Аз съм човек с увреждане. Имам церебрална парализа и ампутация и се движа с инвалидна количка. Когато обсъждам увреждането си с трудоспособен човек, често се чудя дали те слушат това, което имам да кажа, или просто се правят, че слушат. Чувствам, че някои хора могат да излъчат атмосферата на съжаление към индивида с увреждане, с който говорят. Някои хора може да се чувстват по-добре за себе си, ако обръщат внимание на човек с увреждания, вместо всъщност да слушат какво имат да кажат. Искрено вярвам, че това се основава на индивидите и вярванията, които обществото ни възлага, когато става въпрос за взаимодействие с хора с увреждания.

Перфектен пример за това за мен е документалният филм „Crip Camp“. Този филм подчертава движението за права на хората с увреждания. Обичам този филм и го гледах с няколко различни хора, за да видя дали се интересуват от това да научат за уврежданията. Избрах хора, които не мисля, че обикновено биха гледали филма сами. Виждането на реакциите и мислите на другите е наистина разказващо преживяване. Изразих мнението си какво голямо значение носи филмът „Crip Camp“ и как показва на обществото колко сме способни да постигнем. Гледането на филма доведе до много дълги дискусии за увреждането и техните възгледи за увреждането. Някои хора приемат филма само по номинал, вместо да изследват ценните уроци, които той съдържа. Използването на този филм като инструмент заедно с други ресурси наистина ми даде усещане за това кой иска да научи повече и да възприеме различията на другите хора.

Мисля, че като общество трябва да се справяме по-добре с истинското изслушване и да приемаме хората с увреждания сериозно, а не само когато е по-удобно. Вярвам, че ако хората започнат да слушат истински и да приемат хората с увреждания сериозно – и това включва да не осъждат другите с невидими увреждания, че не са „достатъчно инвалиди“, за да бъдат част от тази общност – това би ни помогнало на множество нива, от разрастването като общност, до достигането на състояние на катализатор за промяна. Всички ние можем да допринесем за промените в обществото, просто трябва да ни се даде шанс. Показването на някого, когото наистина слушате, и намирането на стойност в думите му позволява на всички ни да се чувстваме по-включени, оценени и признати.

Лариса Мартин

Превод – Нина Жишева