Здравейте, господин Премиер!
Пак съм аз – Нина Жишева, гражданка на Република България, но гражданка с увреждания. Надявам се вече сте ме запомнили. Преди известно време Ви написах едно благодарствено писмо, защото Вие успяхте да стоплите душата ми с безмерната си загриженост за моята инвалидна пенсия, за моето психическо, физическо и икономическо здраве и ми обещахте да изрежете със замах и изведнъж всичко, което ми дава основание да се почувствам пълноценно и достойно.
Днес отново имам повод да бъда благодарна на Вас и на поне две министрества от Вашия кабинет, а по-точно социалното и финансовото министерство. За какво имам да им благодаря? Ами, тези две министерства ми дават основание да се чувствам горда героиня в превърналия се в идиоматичен шедьовър роман Параграф 22. Моето ежедневие просто вече не може да съществува по друг начин. А аз, моля ви се, бях на път да навляза в тоталната заблуда, че човек би могъл да живее по нормален начин. Какво безумие и безрасъдство само, а?!
Нека да Ви разкажа само едно поредно гениално постижение на високо квалифицираните и опитни чиновници от споменатите вече от мен министерства от Кабинета Ви – Министерство на труда и социалната потилика и Министерство на финансите. Преди известно време, на 23.11.2011 г. – от Център за независим живот – София изпратихме до Министерство на финансите Заявление за достъп до обществена информация, с което поискахме да получим докладите и разчетите, внесени от национално представителните организации – участници в НСИХУ, въз основа на които са направени предложения за субсидирането им за бюджетните години 2010, 2011 и 2012, регламентирано в чл. 54, Раздел ІІІ от ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ.
И, за да бъда по-ясна и разбрана, ще цитирам въпросния чл. 54, Раздел ІІІ от ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
Чл. 54. Национално представителните организации на хора с увреждания и национално представителните организации за хора с увреждания правят предложения за субсидии, съпроводени с доклад и разчет, които представят на Министерството на финансите съгласно бюджетни насоки и в сроковете, определени от министъра на финансите за представяне на проектобюджетите на държавните органи, след съгласуване с министъра на труда и социалната политика.
И така, изпратихме си заявлението и зачакахме с нетърпение да видим колко много сме се лъгали, като тайно и злорадо сме си мислели, че такава информация няма да ни бъде предоставена, защото такива отчети и доклади според нас не съществуват, а парите в тази сфера се раздават просто на тумбак. И колкото по-голям е тумбакът, толкова по-калорични са субсидиите, разбира се.
На 15.12.2011 г. обаче бяхме поляти от студен душ – отговор дойде! И то ДВА отговора! И от Министерство на финансите и от Министерство на труда и социалната политика ни отговориха! Направо се просълзихме от умиление и благодарност. А съдържанието на двете писма стопли душите по един неповторим начин – и от двете висши институции ни отговаряха, че едното министерство е изпратило нашето заявление на другото министерство, защото искането ни било от неговите компетенции, и обратното – второто министерство бяха препратили заявлението ни до първото министерство, защото то било отговорната институция по поставения въпрос. Сега, в случай, че на Вас започва да ви звучи объркано, нека да Ви припомня фабулата на споменатия по-горе от мен роман на Джоузеф Хелър „Параграф 22“ – „Ако един летец е луд, той може да престане да лети. Трябва само да откаже. Но ако откаже, значи е нормален и трябва да продължи да лети.“ Как да не се почувстваш луд пилот, който не може да реши кой от всичките е по-луд. Най-накрая решихме, че най-лудият е този, който дава зелника, а в случая зелникът са нашите пари и ние смятаме да си вземем ценна бележка и повече да не раздаваме така лекомислено зелник на тоя и оня. Дори ще стигнем и малко по-далеч… за сега – ще продължим да настояваме да получим поисканата информация.
Ето в това се състои и цялата моя благодарност към Вас, господин Премиер, Вие и Вашите министерства просто градят човека и гражданина у мен, както и у много хора, които имат достатъчно количество жизнени мозъчни клетки, запазили способността си да разсъждават. И, за да засвидетелстваме по най-категоричен начин благодарността си към Вас, ще продължим да настояваме за информация как се харчат нашите пари и ще продължим да Ви информираме, веднага щом ни се появи порив за остра реакция, когато засечем безумно и неоправдано разхищение на пари, събрани от нашите данъци. Защото кой, ако не Вие, може да разсече заплетения възел на неразумното разхищение на народна пара. Е, може би не е толкова лесно като рязането на ленти за откриване на нови магистрални лотове, но все пак имате богат опит в рязането.
И нека отново Ви благословя… по моему си!
С дълбока благодарност и преклонение,
Нина Жишева