Един документален филм разбуни духовете през септември 2007 г., когато беше излъчен по BBC 4. „Изоставените деца на България” (реж. Кейт Блует) показва кадри от дома в Могилино, които вероятно са накарали много хора да загубят съня си.

Такива снимки сме виждали само от концентрационните лагери – деца, които буквално са „кожа и кости”, изостанали във физическото си развитие поради недохранване, лоши условия и липса на адекватно медицинско обслужване, които са се затворили в свой свят, за да могат да оцеляват, които биват натирвани от персонала на дома като стадо, голи по стълбите, които не са усетили полъха на вятъра и не знаят какво е игра, които никога на са ходили на училище, които умират в абсолютна мизерия и които биват погребвани в чужди гробове… Само че кадрите не са от немски концлагер от 40-те години на 20 век, а са от „социално заведение” в България през 2007 г. – институция, която е предназначена да предоставя услуги за отглеждане и развитие на децата, а не да ги измъчва и унищожава физически. Работещите там не би трябвало да изпълняват ролята на надзиратели, а на професионалисти от помагащите професии.

Показаните кадри отекват още по-нелепо сред множеството международни пактове, които задължават страните-членки да гарантират правата и достойнството на всяко живо същество. Така Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. недвусмислено заявява, че „всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”. Конвенцията за правата на детето, ратифицирана от България още през 1991 г., конкретизира тези права, като заявява, че всяко дете има право да получи необходимото му лечение, да играе с другите деца, да учи, и т.н. Заедно с това тя изисква висшите интереси на детето да бъдат водещи във всички действия, отнасящи се до децата.

Как става така, че една група деца – децата с увреждания, настанени в дом „Св. Петка” в с. Могилино – нямат равни права със своите връстници, а висшият им интерес от години събира прах в някой тъмен ъгъл? Какво прави възможно съществуването на подобни места днес? Кои са механизмите, които позволяват подобно отношение към едно дете? Това са въпросите, на които ще потърсим отговори в настоящия текст.

Може да изтеглите текста от тук: ПЪТЯТ КЪМ МОГИЛИНО