България ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания на 26-ти януари 2012 г. За голямо мое учудване законопроектът  бе приет за ратификация на първо и второ четене в рамките на един ден. Бих попитал, защо от българска страна се бавиха повече от 3 години след подписването на конвенцията. Аз знам причините, но си мисля, че те не са наясно с мотивите за закъснението си. Няма да повдигам въпроса за Факултативния протокол към конвенцията, защото той е друга бира и за него ще говорим друг път.

Сега искам да насоча вниманието ви към най-голямата промяна, която трябва да се случи след ратификацията на конвенцията. А именно, промяна на разбирането за това кой е човек с увреждане. Млади и стари да разберат, че това е човек като всички останали, а не да ме питат децата от квартала “Ти невалиден ли си?!”. Е, тази промяна трябва да тръгне от основните неща, като определението за човек с увреждане в българското законодателство, и естествено от разбирането му в българското общество.

Започнах с ратификацията на конвенцията, защото тя е документ, който задължава държавите да установят стандарти и механизми за контрол върху правата на хората със специфични нужди. Този акт на ратификация задължава българската държава да уеднакви законодателството си с европейското в тази сфера. Точно тук лъсва цялата куцаща система в България – тотално противоположно разбиране и определение за човек с увреждане. Е, как искаме да има адекватни политики за социалното ни включване, когато на нас се гледа като на лист хартия със заглавие “Експертно решение №…”.

И, за да видите колко е сбъркана системата и колко е остра нуждата от промяна, в следващата таблица съм извадил определенията за човек с увреждане от Закон за интеграция на хората с увреждания и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Нали помните онази игра “Открийте разликите”, където трябва да откриете определен брой разлики между две картинки. Е, приканвам ви да прочете определенията и да откриете ПРИЛИКИТЕ, не разликите.

Закон за интеграция на хората с увреждания Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания
“Човек с трайно увреждане” е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Хора с увреждания са всички онези, които имат трайни физически, ментални, интелектуални и сензорни дефицити, които при взаимодействието им с различни бариери в средата, препятстват тяхното пълноценно и ефективно участие в живота на обществото, равнопоставено с всички останали граждани.