ДО

ВСИЧКИ БИВШИ И НАСТОЯЩИ ПОЛИТИЦИ,

ЗАЕМАЩИ И ЗАЕМАЛИ ОТГОВОРНИ ПОСТОВЕ В

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТ 10.11.1989 ГОДИНА ДОСЕГА

 

 

 

ЗАЯВЛЕНИЕ

от НИНА ЖИШЕВА

от гр. София, Република България

жена с тежко физическо увреждане, която се движи с инвалидна количка

 

Уважаеми дами и господа български политици, депутати, законотворци, шефове и директори на институции, които ежедневно вгорчават живота ми,

Уважаеми президенти, заемали този пост от 1992 година досега,

Уважавани госпожи и господа премиери,

От 10 ноември 1989 година като съм зачакала нещо в живота ми да се промени към по-добро, та и до днес. Чакам си аз, взирам се в бъдещето, очите ми вече се насълзиха, но нищо качествено не се провижда! Цели 27 години! Остарях в очакване. И затова

Уважаеми господа политици,

Ви изпращам своя категоричен УЛТИМАТУМ

  1. От днес нататък не ви позволявам да твърдите, че се грижите за мен и хората като мен!

Не е вярно и аз, от собствен опит, го приемам за чиста лъжа! Не е вярно, защото дори в тълковния речник думата грижа е обяснена като дейност за благополучието на някого или нещо. Ако  вие от всичките тези 27 години, поне половината бяхте прекарали в подобна дейност, днес поне половината от нас щяха да имат образование, някаква квалификация, щяха да учат, да работят. Щяхте да срещате повече хора като мен по улиците. През всичките тези години, единственото благополучие, за което се грижехте и продължавате да се грижите, е вашето лично благополучие.

  1. От днес нататък не ви позволявам да ми обещавате, че ще ме допуснете във вашия свят!

Вие, уважаеми, няма къде да ме допускате. Светът и обществото не са нито мои нито ваши. Те са на всички ни и никой няма право да извежда когото и да било извън тях. Вие ми дължите достъпността до тях! Кои сте вие, че да решавате кой в кой свят и в кое общество ще живее? През всичките тези години вие неправомерно сте заели позицията на по-силния и налагате лична воля, която работи срещу мен!

  1. От днес нататък не ви позволявам да се отнасяте с мен като с малоумна, да ми се усмихвате мило, когато ми обещавате нещата, които ми се полагат по закон, право и Конституция, а след това да си вършите всичко, както си знаете още от минали времена!

Първо, това, че се движа с инвалидна количка, не ме прави в никакъв случай малоумна. Второ, това, че се движа с инвалидна количка не значи, че аз не съм гражданин на тая държава и, че не заслужавам да бъда зачитана като такава. Трето, това, че съм в инвалидна количка, не означава, че за мен непрекъснато някой трябва да мисли като за болно, недъгаво и нещастно същество. Напротив, усещам се напълно здрава и дори съм щастлива и доволна от живота си такъв, какъвто аз съм си го направила. Не благодарение на вас или с ваша помощ и подкрепа, напротив!

  1. От днес нататък настоявам да бъда приемана като равноправен член на обществото, като пълноправен гражданин. Настоявам харчещите парите от моите данъци, да се отчитат как и къде ги харчат! Настоявам тези, които са допуснали разхищение, да понесат строги наказания, защото аз приемам неразумното харчене на пари за кражба!

Недопустимо е да се разхищават хорските пари и, ако вие не можете да правите добри сметки, отстъпете мястото си на хора, които могат. Още повече, че вие, с всичките ваши правителства докарахте България да просешка тояга, отучихте ни да обичаме Род и Родина!

  1. От днес нататък, като ваш работодател, настоявам и ви задължавам да ме уважавате такава, каквато съм!

Защото не приемам повече некадърни и мързеливи чиновници да ме мотаят и разкарват по учрежденията и институции, които на всичко отгоре са и недостъпни. Защото не приемам повече количката ми да определя отношението към мен на хора, които дори не ме познават.

  1. От днес нататък настоявам да бъда приемана като човек, с моите качества и недостатъци, а не като лист хартия, на който е написано, че за нищо не ме бива и който обезсмисля живота ми!

Защото тази хартия ме лишава от възможността да работя, да реализирам образованието и квалификацията си като равноправен гражданин на Република България. Защото, ако някой пишман лекар напише в нея, че не мога да дишам, поради някакво заболяване,   означава, че аз наистина ще трябва да спра да дишам. Иначе ще съм нарушила закони. Защото тази хартия отменя конституционното ми право на труд и ме захвърля в контингента на Агенцията за социално слаби. А и как иначе, като неработеща аз се превръщам в социално слаб човек.

Уважаеми дами и господа български политици, депутати, законотворци, шефове и директори на институции, които ежедневно вгорчават живота ми,

Уважаеми президенти, заемали този пост от 1992 година досега,

Уважавани госпожи и господа премиери,

  1. От днес нататък настоявам да проумеете веднъж завинаги, че колкото и странно да ви звучи всичко споменато по-горе, колкото и претенциозно да ви изглежда, то не е нищо повече от това, което вие и всички останали хора получавате без дори да се замисляте. Наготово, по рождение! А аз съм принудена да се боря за него всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда!

Защото правото на съществуване, на нормално съществуване никой не може да отнеме от никого! Защото фактът, че се придвижвам с инвалидна количка не омаловажава дори и една клетка от мен и не променя човешката ми същност.

Зад всичко казано до тук заставам с името си и се подписвам под него:

Нина Кирилова Жишева