Колко често някой ви казва, че детето ви не може да направи нещо? Колко често другите хора са най-голямата бариера пред вашето дете, когато опитва нещо ново?
Най-големият ни син Робърт е на 5 години. За краткото си време на тази земя той ни показа, че няма да бъде ограничен от това, което другите смятат, че е способен да направи. Той ще преодолее бариерите и ще измине собствения си път.
Напоследък наблюдаваме как Робърт успява и се отличава с най-различни неща. Например, речта му е изключителна – толкова много, че Google да го разбере!
Ако това ви е накарало да се чудите „добре, защо Google не би го разбрал?“, призовавам ви да проверите текущата кампания, която Google провежда в партньорство с канадското общество на синдрома на Даун.
Робърт е дружелюбен, социален и много наблюдателен.
Наскоро той започна и да свири на цигулка. Чухме някои хора да казват, че той няма да може. Не бил способен на това. Не защото е твърде млад. Не защото не е музикален (а той е). Просто защото той има синдром на Даун.
Изглежда, най-голямата му бариера е представата на другите за неговите способности.
Това, което ме изненада най-много в тази бариера, не беше, че хората имат предварително създадени представи – в края на краищата, за какво се застъпвам, ако не да променя това възприятие? Съмненията на хората са, въпреки че музиката доказано е една от най-добрите терапии. И нямам предвид само музикална терапия (която се провежда от висококвалифициран професионалист), имам предвид и уроците по музика. Музикалните уроци предоставят на децата с увреждания, децата като Робърт, способността да повишат самочувствието си. Доказано е, че уроците по музика подобряват координацията между ръцете и очите, паметта, когнитивното развитие и развитието на мускулите. Той има доказани ефекти и все пак тази бариера съществува в рамките на общността на изкуствата.
С помощта на неговите баби и дядовци го записахме на частни уроци по цигулка (с невероятен учител), записахме го и в училище за струнни музикални инструменти. Два пъти седмично той ходи в ателието на инструктора си за кратки уроци по цигулка. Тези уроци са умишлено направени да бъдат по-кратки, за да бъдат съобразени с продължителността на вниманието на 5-годишно дете.
В училището той седи сред връстниците си веднъж седмично, за да научи тънкостите на музиката и цигулката от талантливи учители. Класните стаи са приветливи, учителите са ангажирани и подкрепящи, а Робърт процъфтява.
Ще му помогнем да разруши тези бариери, като развива способностите си малко по малко.
Дениз Дешъниз-Маккай
Превод – Нина Жишева