Прошко Прошков – кандидат на синята коалиция за кмет на София се срещна с шведските политици Джейми Болинг и Сверкер Арген. Те представляват Европейската мрежа за независим живот, членове на съответно на Зелената партия и християн-демократите и са общински съветници в Швеция.

Джеми Болинг – изпълнителен директор на Европейската мрежа за независим живот е в България по покана на Център за независим живот. Целта на посещението й е да популяризира ценностите на независимия живот на хората с увреждания,  личната помощ и най-вече  необходимостта нашата страна да ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

В рамките на посещението на Джейми и Сверкер тук, бяха отправени покани към кандидат-кметовете на София за среща с тях и разговор по достъпността на столицата и интегрирането на хората с увреждания.

Пръв желание да се види с тях и да научи повече за европейските модели на управление, свързани с хората с увреждания,  прояви кандидатът на обединената синя коалиция Прошко Прошков. Дни преди това той се срещна с представители на Центъра за независим живот и неговия изп. директор  Капка Панайотова.

„На днешната среща аз искам повече да чуя, отколкото да кажа”, каза г-н Прошков и показа силен личен ангажимент към темата за трудно подвижните хора и напълно недостъпната столица: „Имам член от семейството, който от години не може да излезе от вкъщи”.

„Навремето комунизмът пропагандираше „Здрав дух в здраво тяло” и криеше хората, които не отговаряха на това клише в институции и домове”, обясни миналото на проблема г-н Прошков. Факт, който не оправдава обаче огромното изоставане на България по отношение на броя на институциите и социалната политика в годините на прехода.

Джейми Болинг сподели опита от борбата на движението за независим живот в Швеция. Силен аргумент е бил, че достъпността върши работа на всички хора. Тя е удобство за майките, възрастните, пътуващите хора, бизнеса… Тя привлича туристически поток и не пречи на никого, нещо повече, тя е фактор за икономически растеж, подчерта Джейми.  От друга страна,  хората с увреждания имат своите човешки права, както всички останали и държавата е длъжна да ги спазва.

Двамата шведски политици споделиха практическите модели от своята страна, които работят на ниво местно самоуправление. Един от тях е създаването на формирования на хора с увреждания, които да бъдат консултанти и информатори на властите. Те помагат за създаването на адекватна политика за хората с увреждания и тестват новите обекти.

Г-н Прошков сподели своето убеждение, че най-добрият начин да се отнасяме към хората с увреждания е като към всички останали. Не да се създават преференции, а да се осигурят еднакви условия. Джейми Болинг обобщи, че това е правилна стратегия и означава да се създаде един „универсален дизайн” за живеене, учене и работа за всички.

Основен проблем в  4-годишната си работа като кмет на район Лозенец на г-н Прошков е бил липсата на правомощия и финансов ресурс за районните кметства и малките общини. Според него централизацията и липсата на прозрачност при определяне на средствата създава корупционна среда и лишава кметовете от инициативност. За мандата си като кмет на Лоненец той призна, че не е успял да направи нищо за ремонт на тротоарите и скосяването им,  поради отказа на столична община да му отпусне средства за това.

Ако софиянци гласуват доверие на г-н Прошков, той обеща да работи като кмет по следните принципи от европейския и шведски модел:

–  да създаде формирования от хора с увреждания към местното самоуправление, на които да разчита за експертност и компетентност при решаване на проблемите на достъпността и интеграцията. Участието им в комисии по приемането на сгради и обекти ще гарантира контрол на достъпността;

–  да работи по инфраструктурата – достъпна среда и универсален градски дизайн;

–  изкореняване на комунистическото виждане към хората с увреждания, които да бъдат крити в институции. Това е най-нехуманния модел, а и струва най-скъпо на обществото.