На 23-ти септември 2014 година, ЦНЖ организира поредния Поход за независимост. Поводът за този поход беше достъпността на столичния град – тротоари, обществени сгради, подлези, транспорт. Мотото на Похода беше „Не съм Роден за тук“, асоциация, която направихме с гостуването на творби на Огюст Роден в Националната художествена галерия и, най-вече, емблематичната статуя на Мислителя. Първопричината да се спрем на Мислителя беше фактът, че на входа на Галерията има платформа, но тя не работи. Освен това наскоро станахме свидетели на гръмкото пускане в експлоатация на нископодовия трамвай № 7 по една от най-дългите линии на София, като за целта целият булевард България беше разкопан и отремонтиран, но достъпност така и не беше осигурена. Няма да пропуснем и провежданите в момента текущи ремонти в столичния град, с които не се постига абсолютно нищо, освен поставените тук-таме тактилни плочи. Скосяванията на кръстовищата обаче са недомислени – или изобщо ги няма или, за разнообразие, ги има само от едната страна.
Цялата тая нерадостна история ни довея в главите идеята, че, ако имаш увреждане и живееш в България, трябва много да мислиш, докато се движиш по улиците и категорично да си решил точно къде искаш да отидеш, тъй като посещенията на хора с увреждания не навсякъде са възможни. Без значение коя световна ценност гостува в страната. Без значение колко пъти госпожа кметът или госпожа заместник кметът на столичния град са ни убедили от телевизията или пресата, че в София достъпност има, работи се по въпроса и ще продължава да се работи. Оказва се, че на Столичния фронт нищо ново.
Затова сложихме Мислителя в количка и го пуснахме по софийските улици. Той не можа да преодолее подлеза пред Президенството, не можа да преодолее новите бордюри, не можа да влезе в Националната художествена галерия, не можа да се качи в трамвай № 7. В края на краищата Мислителя така си и остана някъде в столичния град да чака… Годо!
По-горе споменах госпожите кмет и зам.кмет, та се сетих. От известно време много ми се иска да поканя госпожа Фандъкова на шопинг в София. Ей така, като две момичета, да се пошляем по града, да надникнем в няколко магазина за дрехи, да влезем в някоя и друга аптека, плод-зеленчук, минимаркет или някакъв друг маркет, да пийнем някъде по кафенце и, най-накрая, да ми бъде дружинка, за да ида на зъболекар. Само за един, госпожо Фандъкова. Да минем по улиците, ремонтирани по заръка на Столична община и да пресечем две-три шосета по скосенията, направени по време на текущите в момента ремонти. Няма да Ви карам да ме качвате на трамвая, защото Ви уважавам като дама… не като кмет. Няма и бул. България да пресичаме, тъй като може да ме арестуват за организиране на атентат срещу виден български градоначалник. Независимо колко сладкодумно сте ме убеждавали, че аз и хората като мен сме изключително капризни и все недоволни от осигуряването на достъпност в столицата и само мрънкаме. За този ден, госпожо кмет, аз ще Ви платя, разбира се, по 3 лева и 50 стотинки на час. Както плащам на личния си асистент. Само дето с Вас се надявам да ми е по момичешки по-весело.
Все пак аз не съм Мислителя… може би просто защото съм родена тук. Много се извинявам, ако това родена съм тук звучи като присъда, когато става въпрос за човек с увреждане.