Дълго обмислях как да публикувам тази снимка. Мразя да ме снимат. Ако ме познавате, знам какво вероятно мислите. „Тя публикува селфита!“ Но има разлика. Мога да скрия тялото си в селфита. Мога да скрия изкривения си гръбнак много повече в селфи, отколкото на снимка като тази.

Нека бъда честна. Мразех себе си, мразех външния си вид и доста често все още го правя. Аз постоянно се сравнявам с другите хора. Понякога се чудя дали бих се почувствала по-хубава, ако не изглеждах по този начин. Бих могла да седя тук и да изброя всичко, което виждам нередно на тези снимки.

Наистина е трудно да си млад човек в тази епоха. Има толкова много идеи как да изглеждаш красиво, но дали е така, когато имаш увреждания? Ние не сме представени в медиите като красиви. Всеки път, когато включа телевизора, прочета списание или отида в социалните медии, има слабо представяне на хората с увреждания. Толкова много млади хора като мен минават през живота си, мислейки, че не са достатъчно добри заради медиите и, да ви кажа, наистина е гадно.

Хората с увреждания се нуждаят от повече представителство в медиите. Героите с увреждания в телевизионни предавания и филми не се играят често от актьори с увреждания. Тези актьори играят ролята в продължение на няколко часа и в края на деня, те трябва да свалят грима и костюма и да се приберат. А ние? Това е цял живот. Събуждаме се такива, каквито сме, лягаме да спим такива, каквито сме. Нямаме почивка.

Надявам се, че някой ден хората с увреждания всъщност бъдат представени в медиите и списанията и съм убедена, че никой млад човек не трябва да се пита дали е достатъчно красив или добър  поради нереалистичните глупости, които виждате навсякъде.

Бавно се уча и се опитвам да обичам това, което съм, да го приемам като нормално. Но тая гадост е много трудна.

Кейти К.

Превод – Нина Жишева