Здравейте госпожо Сачева!
В неделя гледах брифинга, на който Вие и хората от се опитахте да убедите мен и хилядите българи като мен – българите с увреждания – колко хубаво живеем и колко много пари сте похарчили заради нас и как едни нагли майки се опитват да ни насъскат един срещу друг и да ни накарат да се намразим и възненавидим.
Пиша това, защото искам да Ви кажа, че от целия този брифинг аз съм съгласна само с думичката „харчене“. С нищо друго не съм съгласна! Да, госпожо Сачева, Вие и Вашите колеги от министерството и НСХУ само харчите. Ама си харчите сериозно, дето се казва с душа и сърце. Но харчовете Ви по никакъв начин не се отразяват добре върху живота на хората с увреждания в България. Въпреки уверението на госпожа Събева, че те представляват повече от 180 хиляди човека, нищо за тези хора не е направено. С всичките тези пари, за които говорите. Нищичко! Та, от тези Ваши твърдения на мен ми се породи въпроса – къде са тези пари, госпожо? Та Вие говорите за близо милиард лева! За достъпност ли ги похарчихте? Защото достъпността дори и в столичния град е под всякаква критика, да не говорим за другаде в страната. За лични асистенти и ги дадохте? Защото само в София има десетки хиляди човека с увреждания, които НЕ МОГАТ да наемат реален личен асистент с това, което им се отпуска по новия закон за личната помощ. Да са им живи и здрави роднините, иначе са загубени! Но това не е реална лична помощ, госпожо. Това е едно обикновено попълване на семейния бюджет и нищо повече. А за хора с тежка физическа зависимост дори и това увеличение на семейните пари не върши работа, защото само едно раздвижено легло е 3000 лева! За една нормална, вървяща рингова количка, хората трябва да доплащат хиляди левове; една кола втора ръка може да се купи за по-малко. За образованието на децата ли ги похарчихте? Та достъпните училища отново само в столицата, могат да се преброят на пръстите на ръцете ни, госпожо! Като казвам достъпни, имам предвид само училища с асансьори! Не всички от тях имат и достъпна тоалетна! Или трябва да се примирим с абсурдния термин „частична“ достъпност? Госпожо, достъпността или я има или я няма! Частичната е невъзможна, тя е просто едно поредно изопачаване на добрите термини, за да си нагодите политиките към изискванията на международните актове и наредби. За деинституционализацията ли ги дадохте? Ами и за там не сте. Колко човека изведохте от институцията, осигурихте им достъпно жилище, лична помощ, помощни средства? Аз лично не познавам такива хора, но Вие може би ще ме поправите и ще ми разкажете за такива случаи? Повярвайте ми, ще бъда безкрайно щастлива, ако ме опровергаете със сериозни данни. За привеждане на българското законодателство в синхрон с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания ли ги похарчихте? Неее, и за това не ги дадохте – нашето законодателство в областта на уврежданията дори много често противоречи на Конвенцията, госпожо! Дори и от Комитета на ООН ни го казаха през септември 2018 година!
Колкото до „гадните“ майки от „Системата ни убива“, които са дръзнали да протестират, няма да кажа много за тях. Те са граждани на Република България и имат право да изразяват гражданската си позиция. Доколко тази позиция е добра или не, това е друг въпрос. Дори трябва да им бъдете много благодарни, защото именно те допуснаха да се прокара новото законодателство за хората с увреждания, което отново не работи за нас. Друго обяснение за реакцията Ви към техния настоящ протест аз нямам, освен, че отново ги използвате, за да ни настроите едни срещу други и да не задаваме на Вас трудните въпроси защо българите с увреждания продължават да съществуват в крайна бедност и крайна зависимост от обстоятелства, благодетели, близки и роднини. Е, ама аз питам Вас, госпожо Сачева. Защо? Защо, след като цяло министерство и цял един национален съвет на хората с увреждания толкова самоотвержено се грижите за нашето добруване и харчите милиарди за това добруване? Защо, госпожо?
Госпожо Сачева,
Аз не искам повече да живея по такъв унизителен и недостоен начин и затова
ИСКАМ ОСТАВКАТА ВИ! Искам Вашата оставка и оставката на цялото Министерство на труда и социална политика!
ИСКАМ РАЗПУСКАНЕТО НА НСХУ!
Стига ви толкова тежка грижа за нас и нашето добруване! Защото, както казваше моята мъдра баба – станахме пишман от такива грижи!
Нина Жишева