Е, да видим и чуем още два от останалите модели
Ниъм
Аз съм на 20 и имам ектодермална дисплазия на кожата, което е име, използвано за групиране на тясно свързани генетични заболявания. Конкретно имам синдром на Хей-Уелс. Това е изключително рядко състояние. Той причинява ненормално развитие на ектодермални тъкани, включително кожа, коса, нокти, зъби и потни жлези. Най-забележимото е пълен косопад. Повечето хора , които са диагностицирани с моето разстройство, са родени без коса, но аз съм родена с коса.
За мен Международният ден на жената е празник на нашия пол и това, което постигнахме. Не става въпрос само за постигане на равенство, но и за това да се чувстваме упълномощени във всичко, което постигнахме като общност заедно. Става въпрос за това да стоим като единство, да се обединяваме, за да демонстрираме любовта, която имаме към нашия пол. Става въпрос да правим каквото и да искаме да правим, без да се преценяваме един друг. Само празнуване, уважение и любов. Международният ден на жената, приобщаването и разнообразието са важни за мен, защото израснах винаги откроявайки се от тълпата, чувствайки се различна.
Свикнах с погледите и шепотите, но това, че бях свикнала, не означава, че ми беше приятно. Иска ми се да има някой като мен, който да погледне, да ми покаже, че съм красива и че трябва да обичам себе си. Имам чувството, че светът се разрасна много през последните години и стана много по-приобщаващ за всички, които се чувстват „различни“. Все пак има много място за подобрение, всички сме равни и всички трябва да се чувстват така.
Тази фотосесия ме изведе от зоната ми на комфорт, защото съм изключително уязвима и показва всичките ми несигурности за света. Това обаче ме накара да се почувствам невероятно упълномощена и ми показа нов начин да погледна себе си, което ми даде нова признателност и любов към себе си, каквито никога досега не съм имала.
Мая
Аз съм на 19. Имам генетично състояние на нервите и сколиоза. Движа се с ръчна инвалидна количка. Считам, че Международният ден на жената е толкова важен, за да признаем и отпразнуваме всички невероятни постижения на различни видове жени. За съжаление, все още живеем в свят, в който има много дискриминация спрямо жените, но Международният ден на жената е важна стъпка към равенството на жените и към бавното премахване на дискриминацията спрямо тях.
Включването и многообразието, особено в медиите, са толкова важни в днешното общество. Медиите са негово отражение и също така възпитават и влияят на населението. Ако има голяма липса на приобщаване и разнообразие, това може да причини някои малцинства да се чувстват маловажни или различни от останалата част от обществото. Жизненоважно е да имаме модели, с които можем да се свържем. От личен опит знам, че когато гледам телевизия и има герой, който има увреждане, или когато отворя списание и има модели с увреждания, получавам усещане за овластяване и се чувствам по-уверен в себе си. Освен това, ако тези малцинства получават медийно представителство, това може да помогне останалото общество да стане по-приемащо, съпричастно и приобщаващо.
Включих се в тази фотосесия, за да имам възможност да се покажа там, да отпразнувам великолепните жени в нашето общество и да покажа красотата в различните тела. Исках също да помогна на всеки, който се бори с увереността на тялото. Честно казано, това е едно от най-страшните неща, които съм правила някога, но съм толкова благодарна, че го направих, тъй като беше и едно от най-освобождаващите.
Повече от пет години преминах в битката с нехаресване на тялото си, тъй като знаех, че формата на тялото ми е много различна от тази на моите приятели и семейството ми. Напълно съзнавах какво представляват гърбът и краката ми поради многобройни операции –гърбица на гърба и деформирани крака. След като участвах в няколко проекта като тази сесия, започнах да приемам тялото си такова, каквото е и да откривам красотата в него. Никога не съм мислила, че ще успея да направя нещо подобно и се надявам да мога да вдъхновя другите да също да започнат да пристъпват към себеприемането си.
Съветът, който мога да дам на всеки, който се бори с дискриминация по пол, самоприемане или увереност в тялото си, е да опитате и да приемете и да обикнете различията си. Може би опитайте да публикувате снимка, показваща частта от вас, към която се чувствате не съвсем добре? Уверете се, че се обграждате с хора, които ви приемат за такъв, какъвто сте, и ви кара да се чувствате упълномощени да бъдете себе си. Помнете, че не сте сами и има толкова много хора, до които можете да достигнете, които преживяват същото. Най-важното е, не забравяйте, че сте красива и имате толкова много значение на този свят.
Превод – Нина Жишева