Мартеница за НАСГБ

Ето и следващата ми мартеница. Тя отива при Националната асоциация на сляпо-глухите в България. 

Този път няма такчета, няма червени нишки, няма такива глезотии. И то не защото ме мързеше да си наслагам красотите. Просто в това Предложение NASGB за държавна субсидия червената нишка тръгва още от самото начало и свършва чак при таблицата с бюджета. На тези хора от НАСГБ идеята им за политики в областта на проблемите на сляпо-глухите е тотално сбъркана и грешна. Те се изживяват като едно предприятие, което би трябвало да търси, да открива и да обгрижва хората, които имат проблем със зрението и слуха си, като предлагачи на услуги. Разбира се в това няма нищо лошо, сляпо-глухите българи имат нужда от услуги в общността, от своите помощно-технически сресдтва, но по-важното е да се работи по промяна на условията, по изработване на работещи политики и закони, които биха поставили тези хора в напълно равностойно положение с всички останали, независимо доколко са изнамерени, изловени или не от грижовни организации.

Бях изумена, когато прочетох следното, цитирам: „Нека да се има предвид, че самите сляпо-глухи хора, които са с тежки комбинирани увреждания, дори да имат желание да помагат в дейността нa организацията, сами не могат да бъдат пълноценен кадрови човешки ресурс за осъществяване дейността на асоциацията, не могат сами да разработват проекти и да бъдат доброволци в дейността на асоциацията…“! Ето тук се отказах да слагам таковете и да прокарвам за вас червената си нишка. Ако схващанията на тази асоциация относно хората, които тя представлява, за чиито права претендира, че се бори, те определят като негоден човешки материал, тогава за какво си губим времето да разговаряме по темата? Освен това на мен лично, такова изказване ми звучи обидно, недопустимо и непристойно.

Четейки Предложението на НАСГБ за държавни субсидии, останах с нагарчащото усещане, че чета дневниците на партизански отряд, който гради комитети по цялата страна, само и само да излови нещастните сляпо-глухи българи, които и без това трудно се ориентират в обстановката, която за тях е тъмна и пищящо тиха. Членовете им, според техните собствени думи, са 645 човека, а комитетите им за сега са 26, но се надяват да си създадат още девет нови. Та, нека да пресметнем – 26 плюс 9 прави 35. Сега да разпределим  645 човека из 35 комитета, а това прави по има-няма 20 човека на комитет. Разбира се, в Предложението, авторът е използвал много модерната напоследък думичка „структури“, но то май си е все тая.

От друга страна, направи ми впечатление и странния начин на разпределение на сумите от исканата субсидия. От всичко 226000 лева 24000 са предвидени за „…културни, спортни и творчески мероприятия, … осъществяване социални контакти и комуникации на териториалните организации с членовете им, и със седалището на НАСГБ, транспортни разходи за осъществяване дейността на териториалните организации, … за обучителни семинари,“ или с други думи дейности и услуги в полза на хората, докато всичко останало отива за, отново цитирам: „… За подпомагане дейността нa териториалните организации и социални услуги на членовете – 24 000 лв,… За подпомагане дейността на асоциацията – 38 000 лв, … За Национален центьр за рехабилитация на сляпо-глухи „Хелън Келър” – Пловдив – 80 000 лв, … За провеждане на значими мероприятия, за международна дейност  и за членски внос в национални и международни организации – 60 000 лв“, което общо прави 202000 лева. 202000 лева само за издръжката на издирващите структури и раздутата администрация по тях. Да ме извиняват братята американци, но тяхното ФБР ряпа да яде!

Не мога да се сдържа и да не спомена, че аз се заинтригувах от дейностите на тази организация-геройня и посетих сайта им – http://www.nasgb.org/. Поразгледах туй-онуй, надникнах тук-там и реших да отделя повече внимание на раздел „Дейности“. Прочетох за Обучителни семинари и конференции, проведени през 2004 и 2005 г., Кръгла маса по проблемите на сляпо-глухите, състояла се през 2004 г., Издателска дейност (нещо, което бе на път да ме впечатли, но зачитайки един брой от списанието „Звук и светлина“, останах разочарована, защото се говореше за това как бабки и дядовци се били събрали в клуба на иналида еди-къде-си да чуят разказа на дядо поп за никулденския шаран), Осъществени проекти (само един – „Домашна грижа и социална интеграция за сляпо-глухи в Пловдив”, чиято цел бе да подобри жизнения и здравен статус на сляпо-глухите в гр. Пловдив чрез психологическа подкрепа, медицинско наблюдение от екип социални и медицински работници и медицински сестри чрез предоставяне на помощ в домакинството, медицински грижи…), Правозащитна дейност и… тука започва развръзката, значи, както е казал поетът – стигнах до Международна дейност на НАСГБ и информацията, че „НАСГБ е участвала в следните международни конференции…“ Ми, то този господин Димитър Парапанов, Председателят на асоциацията, това Канада, това Нова Зеландия, за нищо ги няма, а Финландия, Дания, Румъния, Холандия, Ръсия, Хърватска и др….за тия страни той и пантофите си не сменя, те са си му като у тях си. Споменавам всичко това, за да обясня донякъде всичките тези 60000 лева, сравнени с 2000 за помощно-технически средства за 645 члена на асоциацията.

Та, въпреки че този път я няма моята червена нишка, Предложението на НАСГБ също е съшито с бели конци и притежава своя червен лайтмотив на безхаберието и прахосничеството, което заслужено го превръща в поредната ми мартеничка.

Хай, да ни е честита!