Консенсус по промените в наредбата за асистент за независим живот – да, ама не!!!

Консенсус, ама с кмета Фандъкова, а не с администрацията на общината… Така, в постоянните комисии на Общинския съвет – захранвани с хартии от „експертите“ на социалната дирекция – попада версията на чиновниците за промени в Наредбата за предоставяне на социалната услуга „Асистент за независим живот“.

В тях всичко си е по старому: ежегодно кандидатстване, точки за достъп, безприсъствено (за кандидата) превръщане на точките в часове, ама от разширен състав на комисия, в която вече ще има и общински съветници… Социалното включване – та дори активно – продължава да предполага „посещаване на дневен център“, което носи точки, а колкото повече точки, толкова по-голям шанс за достъп до услугата и повече часове… Работиш – получаваш много точки, не работиш, защото нямаш асистент – не получаваш точки и си оставаш без асистент, без работа, без сядане в количката да излезеш на разходка или среща с приятели… Не е ясно дали последното се смята за „активно социално включване“.

Оставям настрана безсмислието на подобен подход, защото той не може да изненада когото и да било, общувал с общинските чиновници. Жалкото е, че послушни „активисти“, членове на „мозъчен тръст“ в национално представителните организации на и за хора с увреждания, припяват на тази архаична песен и дори настояват за повече документи – удостоверения, уверения и прочее хартии от всякакви инстанции, дори от университета. Позволиха си да поставят под съмнение и социалното включване чрез работа по граждански договор, да не говорим за доброволчеството. Така дадоха основание на видни общинари да попитат: „колко е членската маса на вашето сдружение?“, поемайки ръкавицата на „мозъчния тръст“ на националното представителство… непреброено, непроверено, добре финансирано и много послушно…

Жалка и нелепа ситуация, която идеално устройства ретроградното политическо управление на съвременна България „…за европейско развитие…“ и ни изправя пред непоклатимото статукво на социално изключване, контрол върху живота на хората с телесна зависимост и желание да бъдат свободни и работещи граждани и данъкоплатци!