Е, дочакахме и второто заседание на НСИХУ, дочакахме и втория протокол. Язък за всичките залагания във фейсбук относно дати и времена. Всички изгубихме, защото заложихме на много къси срокове. Явно, разсъждавали сме доста разумно, не като членове на НСИХУ.
Та, така, имаме си още едно доста забавно четиво за тази година. И не само забавно, но почти апокрифно – ако не беше природното ми любопитство, изобщо нямаше и да разбера, че тези работливи мравчици отново са се били събирали и обсъждали нашите съдбини. Дължа ви извинение за забавеното отразяване на Протокол № 2/27.04.2012, но, изгубила търпение, аз се отдадох на подготовка на Деня за протест, после чистих София. След това, признавам си, забравих да проверя… и изведнъж – ИЗНЕНАДА! – госпожите и господата от НСИХУ са почувствали творчески напън да съберат умните си глави в потайна доба и да измъдрят… поредното си недоносено, недомислено и несмаслено творение, чиито точки от Дневния ред, приемат с пълно болшинство. Също като на партийно събрание. Е, какво от това, че по повечето от материата се карат, не се съгласяват, спорят, не разбират, кудкудякат като в небаданосан кокошарник, нападнат от кокоши въшки (така едно време баба обясняваше проблема със слабата носяемост на яйца на кокошките си и веднага се захващаше да баданоса кокошарника си) и, ако не е бодрата петльова песен на господин министъра, да въдвори от време на време малко ред, какафонията би била пълна. Не, че министър Младенов внася някаква яснота по въпросите. Не, изобщо не! Той само дава на това нестройно множество да разбере, че всяка работа си има нужда от тупкане с юмрук. Как иначе да се обясни на неуката човешка маса, че всичко в тая държава е тип-топ, делата вървят по план, всичко предвидено и планирано се изпълнява, че нещата ухаят на виолетки? Още повече, ако тия неща не само не ухаят, ами смърдят на… хайде да спазя добрия тон и да си замълча.
Явно дамите и господата от НСИХУ са били доста затруднени в работата си по интеграцията ни, защото, по мои наблюдения, поне 90% от това, за което са се събрали в оня априлски ден е работа, която са замъкнали от 2008 година, но силите им стигат само дотолкова, че да я отложат отново за бъдни години. Само не успях да разбера кое повече ги затруднява – неразбирането на проблематиката или мързела и некомпетентността им. Тези хора, които претендират, че са положили титаничен труд в областта на политиките за хора с увреждания, дори не са наясно как да формулират самото увреждане. Ще си позволя да цитирам няколко изказвания, които, ако не решаваха съдбата ми, биха ме разсмяли до сълзи. В един момент г-жа Веска Събева „Допълни, че в профсъюзите говорят, че хората които са на работното си място и са получили събитие „увреждане”, при което господин Минчо Коралски пояснява със забележителна компетентност следното – „когато се говори за трудоспособност и нетрудоспособност и когато се говори за пенсия за инвалидност, тя е свързана с това, че човек, който е започнал да работи мy се случва „нещо”, инвалидизира се и той получава нетрудоспособност.“ Посмейте се малко, но нали си сещате, че по такъв начин, тези които са се нагърбили да ни интегрират, дискутират промените в нормативната уредба на ТЕЛК-решенията. Уредба, която у нас по същество е сбъркана и порочна, съсипва живота ни. То и г-н Долапчиев, председател на Съюза на слепите в България също като мен не беше наясно, защото, към края на дискусията, мъчително продължаваше да се пита – „След като е 100 % сляп, колко е работоспособен?“
Да ви разказвам ли как ми щръкна косата, когато стигнах до параграфите, посветени на трудовата ни заетост? И как няма да щръкне, след като прочетох идеите им за „защитени предприятия и в тях да се обучават тези хора (т.е. хората с увреждания, бележката е моя), да им се създават навици, да им се отварят вратите към отворения пазар на труда.“ За къде съм аз, след като на мен такива навици ми липсват? Как ще премина през отворените врати на пазара на труда? Аз само имам едно жалко висше образование, владея криво-ляво чужди езици, справям се някак си с компютрите. Ама така е, пада ми се, като някога отказвах да им позволя да ми възпитават навиците как да сгъвам кесиики за плод-зеленчука, да сглобявам кабърчета и да продавам билети за Държавната лотария на гарата! Хак да ми е сега!
Освен мъчителната неспособност на отговорната дружина от НСИХУ да си изясни кой клати гората, в този Протокол аз съзрях и голямо количество откровена лъжа. Извинете ме за грубоватия израз, но как иначе бихте нарекли твърдения от рода на: „През 2011 г. за осигуряване на достьпна архитектурна среда, достьпен транспорт и услуги са изпълнени последователно различни дейности, като са реализирани редица програми и мерки от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на физическото възпитание и спорта, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, общините и неправителствените организации.
През отчетния период са извършени редица промени в нормативната уредба в областта на хората с увреждания — значително е съкратен срокът за изплащане на целевата помощ за изработване, покупка и/или ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания, от заплащане на винетна такса са освободени лицата или семействата отглеждащи деца с трайни увреждания, изготвена е наредба, с която се дава нормативна рамка на процесите на заплащане на медицинските изделия с публични средства и др.
…
През 2011 г. в изпълнение на Плана за действие продължи процеса на деинституционализация, чрез намаляване на капацитета и закриване на специализирани институции за предоставяне на социални услуги. B същото време продължи развитието на формите за предоставяне на социални услуги в общностга, като дневни центрове, центрове за настаняване от семеен тип, рехабилитационни центрове и др. …
Постигнатите резултати в създаването на равни възможности за хората с увреждания и тяхната интеграция показват, че през отчитания период Планът за действие е изпълняван ритмично и заложените дейности и мерки са осъществявани отговорно от съответните министерства, другите държавни институции и местните власти. Голяма част от мерките и дейностите no оперативните цели са с постоянен срок, защото за постигането им са необходими системни усилия и действия. Процесът на създаване на равни възможности за хората с увреждания е непрекъснат, постоянен и продължителен.” – г-жа Пергелова, изказване по повод Годишния доклад за 2011 година. Разбира се, след няколко мига на захлас по постигнатото, Проектът за Годишен доклад, бива приет отново с пълно мнозинство.
Ето така госпожите и господата от НСИХУ са прекарали два часа от деня 27 април 2012 година. Не мога да определя сълзите в очите ми от смях ли бяха или от мъка, че моята скромна особа се представлява пред държавата по толкова непрофесионален и неук, куц начин. Опитвах се да си ги представя като едни гръмовержци, събрали се на божествената планина, стискащи гръмотевиците и светкавиците в ръцете си, но картинката на небаданосания кокошарник на баба ми така и не се съгласи да изчезне от мисълта ми.
Да вземем да го пребаданосаме, а?
Много ми се иска да споделя и моята гледна точка по Протокола от заседанието на НДИХУ от 27.04.2012 г., тъй като този път имахме дързостта да присъстваме и ние – представители от ЦНЖ, като „наблюдатели“.
Първо започвам с личното си мнение, че си заслужава на заседанията на НСИХУ да има „наблюдатели”. Въпреки, че присъстваме за първи път, това, че не изпуснахме листа и химикалката според мен се отрази на начина на протичането на заседанието.
Първо – ние наистина официално присъствахме в списъка на богоизбраните: затова и по ред други причини от предните дни, според мен на заседанието присъстваха и министъра и зам.министъра (Младенов и Симеонова).
Второ – Младенов беше очевадно не особено добре настроен към г-жа Събева и към процедурите по провеждането на заседанията на НСИХУ като цяло. Позволи си на няколко пъти да повиши глас и да покаже видимо раздразнение. Гласува за избор на зам.председател на НСИХУ, различен от предложения от „мнозинството” с ясното съзнание, че ще е от малцинството???
Но да карам поред:
С откриването на заседанието Веска Събева предложи да се обсъди и предложи за гласуване предварително изготвено от национално представените организации становище относно проекто-закона за училищното и предучилищното образование.
Тъй като се установи, че не всички представители на НСИХУ са запознати с текста на закона, Младенов предложи проекта му да се разгледа на следващото заседание на НСИХУ, което ще се проведе (евентуално) между 20 и 30 май.
Започвайки от точка първа от дневния ред, членове и председатели се захванаха да приемат де що стоеше в тоя дневен ред. Къде с кавга, къде с дискусии, хората приемаха и приемаха. И то в пълно единогласие. Не си даваха много зор да се запознават с материала.
Приеха стратегията за контрол и мониторинг на изпълнението на плана по стратегията за заетост на хората с увреждания.
По т.3 от дневния ред не пропуснаха да се похвалят, че „Постигнатите резултати показват, че планът за действие се изпълнява ритмично, процесът за създаване на равни възможности е непрекъснат, постоянен и ритмичен.” В тон с отминалия празник на труда, само дето не се тупнаха по рамената, за това че шестмесечния работен план е изпълнен предсрочно за три месеца. Валентина Симеонова дори се изказа, че за 2 години и половина е била свършена доста работа – повече от 80 общини работят по инфраструктурата и по отглеждането на децата в семейна среда.
Госпожите и господата обсъдиха и „кухите” услуги, при които парите не следват човека.
Господин Младенов се изказа тежко и по министески, че трябва да се направи мониторинг, който да не допуска „кухи” услуги, да се възложи изследване със задача да се установят кои услуги, какви са.
По т.4 от дневния ред – избор на нов зам. председател.
Долапчиев похвали щедро Веска Събева като зам. председател на НСИХУ. Заяви, че летвата е вдигната високо, че трябва да се продължи работата за доразвиване на партньорството с държавата. Като най-добър кандидат за тая работа, бе предложена г-жа Елка Тодорова – (Асоциация на работодателите на инвалидите).
Като на едно изключително градивно заседание на такава голяма и сериозна организация, след енергини спорове, предложения за други кандидатури, министър Младенов отново се оказа най-подтогвен и заяви, че трябва да се променят правилата на работа на НСИХУ, за да стане работата по–ефективна. Затова предложението на министъра бе да се отложи избора на зам.председател на НСИХУ, за да може да се подготви всеки един от номинираните да изрази своята платформа за предложения за бъдещата работа на съвета. И най-накрая избраха Тодорова.
По т.5 от дневния ред – за отменените текстове на КСО.
Отчете се, че са проведени 8 заседания на работната група за работа по ЗИД (закон за изменение и допълнение) към ЗИХУ и ЗИД към ЗСП.
За медицинската експертиза предложението е МЗ да я организира, да бъдат приети единни стандарти, единна структура.
Предложени са промени – да не се коментира намалената работоспособност. За работоспособността да се произнася НОИ, въз основа на медицинската експертиза.
Младенов – социалните пенсии от НОИ да се прехвърлят към АСП. Готов е материал с разчетите, въз основа на които ще се правят промените в ЗИХУ и ЗСП – за министър Дянков.
За медицинската експертиза – до 07.05. е планирано да се проведе последно заседание на работната група с резултат – готова концепция. Като МЗ ще има последната дума.
Младенов: „Готови сме принципно с нещата, ще запознаем Дянков”
„Никога не сме искали да отнемаме права – напротив. Но трябва да се замислим за някои неща.
1. Да има повече средства за хората с увреждания
2. Да ограничим тези, които искат да излъжат системата.”
Тук отново започна градивна кавга кой кого лъже и кой не си е отварял добре ушичките на предишни заседания. Веска Събева дръзна да изрази критика към Младенов, последва взрив от страна на министъра, но скоро караницата бе потушена и заседанието продължи.
Много скоро, обаче, се оказа, че повечето от присъстващите не са запознати и с материалите по т.5 от дневния ред. Отново го отнесе Събева, която ядоса министър Младенов с небрежността си и я попита в прав текст: „Защо г-жо Събева лишихте колегите от информация и лъжете?” После отново чухме тежката министерска дума – „До 10.05. ще получите целия пакет с материали за промените, които предлагаме. След което да няма човек, който да не знае за какво става въпрос!” Горкият човек, само дето не размаха пръст срещу тези калпазани, с които му се налага да има работа.
И горе-долу това беше.
Т.6 – се обсъди набързо – защото е обсъждана вече на друго заседание.
Т.7 – прие се , че е необходима отделна дискусия.