Аз съм млада, жива и свежа. Аз съм портретът на здравето, с розовите си бузи и всичко останало. Ето защо дойде като абсолютна изненада за моя работодател, когато започнах да се обаждам , че ще отсъствам от работа поради здравни проблеми. Започна с един ден, после два, докато най-накрая се превърна в цяла седмица. Имах множествена склероза, която предизвикваше затегнати стави, тежка мозъчна мъгла и замъглено зрение, но срамът се оказа един от най-трудните симптоми, с които трябваше да се справя.

Моите шефове ми пращаха жални текстове. Моите колеги изглеждаха разочаровани, когато влязох, чудейки се на липсата на скорост и ефикасност. Понякога почти исках да накуцвам само, за да ги сваля от гърба си, сякаш ако имам някакъв видим симптом, щях да потвърдя болестта ми.

Първоначалният ми отговор беше да се старая повече, за да „наваксам“, да се извинявам безкрайно за моите борби. Дори у дома бих се опитвах да работя от леглото. Пренебрегнах здравето си по време на процеса, а положението ми се влоши, само защото се усложни от стреса.

Цялото това тежко старание беше предизвикано от срам. Срам, провокиран от култура, където почивката и отделянето на време за себе си е чуждестранна концепция. Трябваше да упражнявам различен вид мускули – трябваше да дам приоритет на щаденето на здравето си, дори когато никой друг не го направи. Само защото шефът ми не разбра, не означава, че трябва да пренебрегна собствените си нужди.

Хроничното заболяване идва в много форми и има много симптоми, някои от които не са видими за окото. Когато симптомите са невидими, може да е трудно да се застъпвате за себе си. Може да бъде неудобно да обясните тези скрити аспекти на себе си на работодателя. Необходима е смелост, за да го направите и в крайна сметка, в моя опит, си струва. Колкото по-отворена е комуникацията, толкова по-лесно е за работодателя да разбере какво е състоянието ти. Това им помага да разберат, че не се “преструвате”.

Накрая трябваше да бъда тази, която да потвърди симптомите си, да слушам тялото си и да предприема действия от негово име. Трябваше да бъда свой адвокат и да работя чрез срама, за да осъзная, че аз ще бъда по-полезна за всички, ако съм в добро здраве.

Madeleine Cullerton

Превод – Нина Жишева