Един ден, на път към къщи след училище, синът ми изведнъж се спря като закован и заяви, че е луд и много разочарован. Когато се прибрахме, той избухна в сълзи. Думите „луд“ и „разочарован“, заедно с имената на няколко негови съученици, бяха всичко, което успя да изрече между риданията и рязкото поемане на въздух, което често съпътстваше силните изблици на емоции.

Бях ядосана. „Какво дете би малтретирало първокласник с аутизъм?“ – помислих си аз, но сдържах чувствата си скрити. Исках синът ми да почувства, че съм неговото безопасно пространство, затова прекарахме вечерта във весели игри, за да може да се позабавлява и да забрави за трудния си ден в училище.

На следващия ден обсъдих ситуацията с учителката му и останах шокирана, когато тя сподели, че не вижда истински проблеми между моя син и другите деца в класа му или в непосредствената му обстановка по време на учебния ден.

„Той е едно от най-популярните деца в класа“, каза тя.

Въпреки това, малките емоционални тревоги на детето ми след училище продължиха. Всеки път, когато питах сина ми, който го е ядосал или разочаровал, той изреждаше имената на същите ученици.

Ако учителката не успяваше да види проблемите, които синът ми имаше с другите ученици, аз разбрах, че ще трябва сама да стигна до дъното на въпроса. За щастие преподавателката беше много съпричастна и също толкова заинтересована да открие източника на недоволството на сина ми от съучениците му. Скоро след това беше организиран ден за посещение и ми беше позволено да седя в класната му стая част от деня, за да наблюдавам взаимодействието на сина ми с другите деца. Това, което видях онзи ден, ме взриви.

Когато мислим за тормоз, често си представяме по-силно или по-голямо дете, което да се подиграва, да заплашва физически или да злоупотребява с дете, което се възприема като по-слабо по някакъв начин. Мислите ми за това, което преживява синът ми в училище, напълно съвпадна с тази гледна точка.

По време на посещението ми в училището онзи ден очаквах да видя деца без аутизъм, които да се присмиват сина ми заради постоянното му пеене, начина, по който той говори или как е склонен да повтаря нещата, които другите деца казват. Но не намерих нищо близко до това, което очаквах.

Това, което открих тогава, беше група от очарователни и приятелски настроени деца от аутистичния спектър и с други увреждания, които истински се харесваха и се учеха как да си взаимодействат с други деца по здравословни начини. Подобно на сина ми и тези деца имаха поведение, което се отрази на начина, по който се занимават с връстниците си. Понякога поведението им беше мило, но можеше да се възприеме като досадно или дори плашещо.

Вместо да бъде подложен на това, което традиционно се смята за тормоз, синът не можеше да приеме някои от предизвикателните поведения на своите съученици и беше много разочарован от вокализациите им. Това се отрази негативно на деня му, като го накара да се почувства разочарован. По време на обяда едно очарователно момиченце, което сега се учеше да говори, открадна от бисквитките му бисквитките му. Едно момче със затруднения в обучението натисна друго момче, което бе от аутистичния спектър, защото искаше да застане в предната част на редичката след почивката. Друг ученик продължаваше да се търкаля по пода и трябваше да бъде пренасочен към групови инструкции и често причиняваше загуба на времето за четене, което беше голям източник на разочарование за моя син, който искаше да види картинките в книгата.

Стана бързо очевидно, че нито едно от тези деца не упражняваше насилие. Те бяха деца от аутистичния спектър или с други увреждания, които се учеха да имат по-голям контрол на импулсите си и да решават задачи за дългите периоди от време, необходими за обучение в класната стая. Смеех се на себе си, когато видях как един сладък съученик на моя син плъзна ръка по масата за обяд и измъкна една от бисквитките му с шоколадов чипс. Очевидно имаше предвид, че няма да му навреди. Просто му беше наистина трудно да контролира импулса да вземе чужди бисквитки.

Учителите се намесваха и пренасочваха останалите ученици всеки път, когато дадено поведение излезе от позволеното или повлиява негативно на друг ученик. По-късно, когато обсъждах посещението си с основния му преподавател в класната стая, тя ми каза, че счита всеки случай на предизвикателно или отрицателно поведение между учениците – момент, който може да помогне на всяко дете да усвои по-добри личностни умения и справяне.

Ново място за сядане по време на обяд и увеличеното време, прекарано в помощ на сина ми да използва думите, за да изрази чувствата си, сложиха край на сълзите след училище и му помогнаха да се научи как да има здравословни взаимодействия с другите.

В резултат на опита на моя син научих, че това, което може да изглежда тормоз от други ученици на повърхността, може да бъде причинено от неспособността на друго дете да контролира своите емоции и импулси. Открих също, че тези на пръв поглед негативни ситуации могат да бъдат успешно третирани като подходящи моменти, които могат да бъдат използвани за по-нататъшно развитие на всички участващи деца.

Шанел Полк

Превод – Нина Жишева