Днес, 25 април 2012 г., Нина Жишева, Петър Кичашки и Ива Дойчинова от Център за независим живот (ЦНЖ) посетиха министъра на здравеопазването Десислава Атанасова. В рамките на кампанията „Системата куца” това бе третата ни поредна среща с политик пряко отговорен за несъвършенствата на социалната и здравна политика към хората с увреждания. Предварително набелязаните теми, по които искахме да поговорим и да предложим конструктивни идеи са ТЕЛК-решенията и деинституционализацията.
Министър Атанасова прие бастуна с усмивка и попита: „А може ли да го използвам и за налагане на когото трябва?”
В дискусията какво доведе до поредния бастун за куцащата система Нина Жишева изтъкна, че медицинският модел, по който се решават проблемите на хората с увреждания у нас е погрешен и остарял в европейски контекст. „Аз не съм болна, каза тя. Когато ме видят хората в инвалидна количка ме питат – от какво си болна. А аз отговарям – от диабет. А това, че съм в количка е зависимост. Така че ТЕЛК-решенията не бива да определят термина работоспособност, а зависимост.”
„На тази логика, допълни Петьо Кичашки, аз би трябвало да не работя нищо, защото в моето ТЕЛК-решение пише, че съм 100 неработоспособен, а аз работя по 8-9 часа дневно. Аз просто съм зависим, защото двигателното ми увреждане е такова, че не мога сам да стана от кревата. Нужно ли е цяла огромна и тромава комисия, за да види и определи това?”
Нина връчи символа на куцащата система бастуна, придружен със следната грамота:
ТЕЛК-решението е един медицински документ, с който ТЕЛК-комисите получават безумна власт върху живота на хората с увреждания, допълниха представителите на ЦНЖ. А това само по себе си създава условия за злоупотреби и корупция. Вместо тази остаряла система може да се използва модела на Световната здравна организация, който оценява степента на зависимост. За целта не е необходим гигантски апарат и тази оценка ще може да се случва по много по-опростена процедура във всяка болница и всеки град. Конкретно предложение на Петър Кичашки бе да се разграничат уврежданията от хроничните заболявания и оформи диагнозата на ТЕЛК: „Тази система се е превърнала в една язва, от която изтичат парите на НОИ. Целият механизъм е болен и се превърна в доходоносен начин да се подсигури допълнителна пенсия за изключително много хора.”
Министър Атанасова спомена, че един от нейните заместници членува в СЗО и е най-компетентен по темата. Тя се ангажира да предаде нашите писмени предложения за промени и да коодинира среща със своя екип за по-задълбочен разговор.
Нина увери министъра, че ако има достатъчно воля за промяна на системата ние ще си вземем бастуна обратно. На това Десислава Атанасова отвърна: „Грамотата ще я дам, но бастуна – не!”
Министъра на здравеопазването стана и първият политик, получил нашето дърво на живота. Този приз на ЦНЖ за действия, гарантиращи достойния и независим живот на хората с увреждания досега беше получавала само Втора английска гимназия „Томас Джеферсън” за достъпната и приятелска среда, която осигурява за всички деца. В този случай дървото на живота бе дадено за решителните действия на министър Атанасова за прекратяване на злоупотребите, унижението и малтретирането на децата от дома за медико-социални грижи в гр. Плевен.
Министър Атанасова прие нашето дръвче с вълнение и ни увери, че всички документи по случая, придобил известност като „Могилино 2” са дадени на прокуратурата. Тя потвърди, че работата по деинституционализацията и контрола над домовете тя приема като своя лична кауза.