Винаги съм била странна. В началното училище се опитах да бъда приятелка с децата, които ме тормозиха. В средното училище децата мислеха, че съм няма и докато гимназията започна, тревогата ми започна да ме смазва.

По време на назначенията на лекарства за тревожност, моят лекар стигна до заключението, че имам ПТСР и аутизъм. Знаех това, след като прекарах години в търсене на причини, определени неща ми бяха трудни. Намерих списъка с признаците на аутизъм при момичета и разбрах, че това е причината.

По време на настоящата пандемия открих много информация и време за себе си, успях да се откажа от маскирането на моите признаци на аутизъм, подсъзнателно или съзнателно, за да отговоря на социалните очаквания. Освен това, когато прикриваш увреждането си, прикриваш и  необходимостта от подкрепа. Способността да се откажете от прикриването е съживяващо преживяване.

Казаха на мама, че може би имам аутизъм, когато бях на 16, но на мен тя не ми каза докато навърших 17 години. Предполагам, че е пуснала в Гугъл „Аутизъм“, намерила е вредна информация, решила е, че състоянието ми е лошо и искала да запази това от мен.

А аз искам майка ми да знае следното:

Разпускането ми помага; то регулира сетивата ми, за да не се преуморявам. Винаги съм разпускала, от откакто ме подстригаха зле и аз скачах нагоре и надолу в стаята си, докато станах на 15 и започнах да си мърморя на себе си. Толкова е полезно. Сега гордо разпускам по всевъзможни начини, скачайки, тананикайки, махайки с ръце и доволно размахвайки ухото на служебното си куче. Това ми помага и прави дните ми по-добри, както и да преодолявам нещата. Така работи мозъкът ми

Второ, имам чувства и мога да бъда съпричастна. Мама ме осъди, че не проявявам съпричастност и се грижа по начина, по който ми харесва, но, повярвайте ми, интересува ме повече, отколкото тя изобщо може да разбере. Може да не ми пука да казвам глупавите лъжи, които всички очакват, но ме интересува, когато приятелят ми се чувства зле или когато някой има нужда от помощ. Грижа се повече от много други за нещата, които са стойностни. Така че не ми казвайте, че нямам съпричастност

Имам много специфична диета, нещата, които обичам да ям. Това е смес от това, което са моите безопасни храни и изпълнителната дисфункция. И двете неща са важни, когато научите за аутизма. Безопасните ми храни са храни, които не ме преуморяват, които са меки, основни и безопасни за мен. Второто нещо, което затруднява храненето за мен, е изпълнителната дисфункция. Невероятно е трудно да започнете задача, да завършите задача и да преминете към следващата задача. Да си гладен, да ставаш, да намираш, да оправяш и да ядеш храна, това са все задачи и да правиш това три пъти на ден е изключително трудно, особено когато това не е единствената задача за деня или когато пречи на друга задача като училищната работа.

Тази борба е нещо, което моята майка никога не е срещала си да изследва, така че тя го приема като мързел или разтакаване. Трудно ми е да се справям със задачите сама, така че имам нужда от структуриран график, определен от терапевт, който да реши този мой проблем. Тази борба, която тя не вижда, разтваря моята енергия и ерозира физическото ми здраве.

И накрая, трябваше да ми каже; аз поемам пълния товар от часовете в колежа още от лятото преди 11 клас. Пазя се от местата за настаняване, в които съм се класирала и бих се възползвала, защото тя не иска да „използвам аутизма си като патерица“. Мозъкът ми работи по различен начин от това как се изпълняват някои от моите часове и ми е трудно да компенсирам всичко, което не разбирам. Не мога да работя предварително или да започна задачи по-рано, защото стартирането на задача е трудно, дори ако разбирам и превъзхождам темата.

Моето служебно куче Харлоу има и изпълнява много задачи. Той помага да се ориентирам в моята изпълнителна дисфункция, като съм трябва да се грижа са себе си сама. Може да не съм мотивирана да се грижа за себе си, но за него се грижа всеки ден. Мога да изчаквам с часове, след като се почувствам гладна, правя разтягания, взимам душ, тъй като имам трудности със започването на нови задачи. Нуждите на Харлоу, докато сме навън, когато го извеждам за физиологичните му нужди, храненето му ме принуждават да стана и тогава може да се захвана и със задачите за себе си.

Надявам се това да помогне на други тийнейджъри с аутизъм да научат нещо, което не са знаели за себе си и общността, както и дано това да помогне на родителите да научат нещо, което може да са пропуснали.

Изабел Куин

Превод – Нина Жишева