В момента съществува международно движение за включване на ученици с увреждания в образованието. Включващото образование се случва, когато на дете с увреждане се преподава в общи класове, учи по редовната учебна програма, но получава допълнителна помощ, когато е необходимо.

Винаги съм ходила в масовите държавни училища до 10 клас, когато родителите ми решиха да ме оставят за образование вкъщи. През годините ми в масовите училища имаше моменти, в които бях единствената ученичка в масовите класове с церебрална парализа и хронични заболявания. Въпреки че имах подкрепа като ИПО (Индивидуален план за образование), важността на приобщаващото обучение не беше тема, която беше наистина дискутирана.

Осъзнаването на уврежданията като част от учебната програма

Важно е включването на децата с увреждания и хронични заболявания да се обсъжда в масовите училища. Трябва да обучаваме учениците за различните видове увреждания и хронични заболявания. По този начин трудоспособните студенти могат да получат представа за това с какво се сблъскват учениците с увреждания и хронични заболявания. Това би могло да ги насърчи да помогнат на своите съученици да имат по-лесен учебен ден. Обучението на ученици относно уврежданията и хроничните заболявания може да им помогне да разберат повечето от съучениците си.

Трябва да обсъждаме историята на уврежданията в училищата, включително да учим за защитници на хората с увреждания като Ед Робъртс, който беше първият студент в инвалидна количка, посещавал Калифорнийския университет в Бъркли. Той използва платформата си, за да говори за правата на хората с увреждания на всички. Има толкова много истории, които може да бъдат преподавани на учениците, но в момента не е така.

Осъзнаване на уврежданията при децата

Някои учители са свидетели, че включването на ученици с увреждания в основните класове е довело до повишаване на търпението и разбиране от страна на другите ученици към хората с увреждания. По-късно това търпение се прехвърля на по-широката общност, докато учениците растат и излизат на трудовия пазар.

От опит знам, че всеки път, когато започвах нова учебна година, това бе като започване на детска градина, защото трябваше постоянно да отговарям на въпроси от страна на другите за моето увреждане. Понякога децата трудно разбират, могат да бъдат доста праволинейни и понякога начинът, по който децата са ми задавали въпроси за церебралната ми парализа, е бил груб. Знам обаче, че изобщо не осъзнават, че са груби.

Обучението на ученици за увреждания може да им помогне да не си позволят да кажат нещо грубо на някой с увреждане като възрастен. Това би могло да се избегне, ако в училищата осъзнавахме различните видове увреждания и как едното може да се различава от другото. Например, намирам, че спина бифида и церебрална парализа са две състояния, които често се смесват. Въпреки че и двете могат да доведат до хора, които използват инвалидни колички, те са две напълно различни увреждания.

По-нататъшното образоване относно хората с увреждания не трябва да бъде само за учениците. Учителите също трябва да получат повече образование за това как да бъдат приобщаващи към ученици с увреждания и хронични заболявания.

Адаптираното образование да бъде приобщаващо

Наред с учебните планове, свързан с активизъм на и за хората с увреждания, които се преподават на всички образователни нива, трябва да имаме и адаптивни дейности за хора с увреждания, в които да участват през цялата учебна година. Това може да включва някои събития като седмица на информираност за хората с увреждания.

Повишаване на осведомеността относно учениците с увреждания

Това би могло да даде глас на учениците с увреждания, както и на тези, които трудно се вписват поради увреждането си, платформа, за да споделят своя опит. То би могло да им позволи да информират за препятствията, пред които са изправени като ученици, които са в среда, която не е създадена за тях, и как трябва да се адаптират, което може да бъде изключително трудно.

Убедена съм, че ние, като общност, трябва да започнем да се борим в училищата учениците да бъдат обучавани относно уврежданията и хроничните заболявания, защото знанието и разбирането са ключът към живота в свят, в който всеки може да се почувства приет.

Тилия Флорес

Тилия Флорес е писателка и защитник на правата на хората с увреждания в САЩ. На 24 години, родена е с ДЦП, придвижва се с инвалидна количка. Ето как се представя накратко самата тя:

„Казвам се Тилия Флорес и съм родена с церебрална парализа. Въпреки че състоянието ми се е отразило на мобилността ми, то никога не е повлияло на моята воля и решителност да направя промяна в света.

Чрез многобройните си житейски предизвикателства и пречки открих страстта си към писането.

Моята цел в живота е да споделя моите истории със света. По този начин се надявам да помогна на хората с увреждания да осъзнаят, че и те имат потенциала да сбъднат мечтите си.“

Превод – Нина Жишева