Не е тайна, че много хора по света не се чувстват удобно около хората с увреждания, въпреки че 1 от 5 души имат някакво увреждане (или “ограничаващо постоянно физическо състояние” за тези, които не могат да се определят като хора с увреждания). Отнема доста време, докато човек приеме мисълта, че е увреден и още повече време, докато хората започнат да се чувстват удобно, докато са около такъв човек.
Участието на човек с увреждане в общността може да разкрие редица шокиращи социални нрави. Човекът може да предизвика огромен стрес за някои хора, като просто се втурне в стаята, блъска количката нагоре по шосето или поиска помощ в магазина. Но никога не е късно за хората да се променят.
Ако никога преди не сте познавали някого с увреждания или може би сте срещали човек с увреждане и се притеснявате, че може да се направите на глупак, предлагам ви 10 съвета, които трябва да знаете, когато общувате с хора с увреждания.
- Избягвайте изказвания от рода на “толкова си вдъхновяващ”.
Хората с увреждания като цяло не обичат да се наричат “вдъхновяващи”, особено когато те изпълняват една основна задача, като, да речем – да идат да си купят мляко. И това се случва през цялото време. Ако се вдъхновявате от нашето обикновено пазаруване в магазина и не можете да се спрете, просто запазете вдъхновяването си за себе си. Ние просто се опитваме да живеем живота както всички останали. Вашият коментар ще има отрицателен ефект, напомняйки ни колко различните сме за останалите хора.
- Каквото и да правите, не говорете по-силно.
Все още има много хора които правят едно от най-ужасните неща, които могат да направят, когато взаимодействат с някой с увреждане – говорят по-силно. Защо правят това дори и да знаят, че не сме глухи? Мислят, че сме малоумни. Запомнете: ако ползваме помощно средство, изобщо не означава, че сме глухи или тъпи. Вашето викане е тъпо.
- Питайте, преди да помогнете.
Вероятно е твърде трудно да се въздържите, но автоматичното помагане, без първо да ни попитате, е недопустимо. Ние можем да помолим за помощ. Дори и да ви се струва, че се срамуваме, моля, не грабвайте палтото ни, без първо да сте попитали. Или, когато се качваме в колата. Как бихте се почувствали вие, ако някой нахлуе в личното ви пространство и започне да ви тегли палтото, за да ви помогне да се облечете? Няма да ви хареса. Е, същото важи и за нас.
- Не се облягайте на количката ни
Понякога, когато се озовем сред много хора, се случва някой да се облегне на количката ни. Понякога те дори и не осъзнават какво правят, но ще трябва да запомните – недопустимо е да се облягате на инвалидната количка на човека. Никога няма да се облегнете върху човек, който стои прав, но на количката е ОК? Аз разбирам – имаше време, когато и аз можех да вървя изправена. Знам, че е изморително да стоиш дълго време на крака, но, когато се облегнете на нечия количка, започвате да изглеждате много жалко и глупаво. Запомнете – ние не сме подвижни мебели.
- Когато ви се налага да разговаряте с незрящ човек, първо се представете
Най-важното нещо, което е необходимо да направите, когато за първи път срещнете незрящ човек, е да се представите. Това е нещо, което понякога правите съвсем нормално, но когато пред вас стои човек, който не вижда, задължително трябва да се представите, за да му позволите да „ви види и да се ориентира по гласа ви къде в пространството сте.
- Запазете спокойствие – това е само инвалидна количка
Тези малко думи казват твърде много и най-важното е да ги запомните добре, за да ви е лесно да си общувате с нас. Помете въздух, успокойте се – в света има неща, много по-страшни от нас. Ние сме обикновени човешки същества, но седим в количка. Ние изобщо не сме толкова различни, колкото ви се струваме.
- Обръщайте се към нас като към хора
От написаното до тук, вероятно вече сте забелязали, че аз говоря за „хора с увреждания“. Това означава, че ние първо сме хора и чак след това идва увреждането. Това отношение важи не само, когато пишем, но и когато мислим и разговаряме с хора с увреждания. Важно е да знаете – ние сме човешки същества, независимо от състоянието, в което сме.
- Спестете ни снизхождението си
Избягването на снизходителните забележки също се нарежда на първо място в списъка на по-добро общуване с хората с увреждания. Всичко, което е в духа на “Браво”, “Ти си толкова смел”, “Леле, колко съм впечатлен” е недопустимо. Просто отново помнете, че не сме толкова различни. Е, ако спечелим няколко златни параолимпийски медала, спечелим Оскар или измислим летяща инвалидна количка, тогава е позволено. ????
- Говорете на нас, а не а придружителя ни
Много неприятно е в ресторанта човек с видимо увреждане да наблюдава сервитьорът да приема поръчката от придружителя му – той пита придружителя какво ще си поръча човекът, как обича салатата си, пържолата алангле ли да бъде или по-препечена. По този начин се демонстрира пълно пренебрежение към човека с увреждане, както и че той бива приет и като човек с умствена изостаналост.
Този начин на общуване така се е загнездил в съзнанието ни, че представлява едно от най-често срещаното обидно отношение към хората с увреждания. Хората приемат, че човек с увреждане няма ум, достатъчно бистър, за да разбира „нормалните“.
- Когато имате съмнения, обърнете се към “Златното правило”.
И преди всичко, когато се съмнявате, как трябва да се отнасяте към нас, винаги се позовавайте на Златното правило. Златното правило е просто – отнасяйте се с другите, както бихте искали да се отнасят с вас. Взаимно уважение. Това е единственият съвет, от който се нуждаете. Ако всички се позоваха на Златното правило във всички аспекти на живота, светът би станал напълно различен
Общуването с хора с увреждания е толкова трудно, колкото вие си го направите. Запомнете казаното по-горе и не забравяйте основата на нормалните добри човешки взаимоотношения.
Материалът е изработен по статията на Tiffany Carlson