Достъпността в банята за хора с увреждания е един от най-важните проблеми, с които се сблъскваме в ежедневието си. Там стават най-често сериозни наранявания поради подхлъзване, липса на места за хващане и поддържане, трудности при преместването от и на количката.  Ваната и душът са най-опасните зони за хората с увреждания и повечето падания се случват в близост до тоалетната. Падането в банята може да се дължи на мокър под, малки пространства за маневриране, необходими за достъп до ваната, душа или тоалетната. Крайната цел на достъпния дизайн е да направи пространството в банята безопасно за всички, които я използват. Универсалният дизайн може да постигне най-добра достъпност, като може да направи това без да се жертва стил. Важно е внимателно да планирате изграждането или реконструкцията на достъпната баня, като инвентаризирате възможностите и предпочитанията на потребителите.

5 въпроса, които трябва да зададете, когато планирате достъпна баня:

  1. Какви дейности налагат нуждата от помощ на потребителя в банята?
  2. Необходими ли са медицински консумативи и къде трябва да се поставят?
  3. Какво предпочитате – вана или душ?
  4. Какви дейности извършва един потребител, които налагат да се положи грапава настилка на пода?
  5. Състоянието на потребителите ще се влоши ли с времето и от какво ще се нуждаят потребителите в бъдеще?

Какво трябва да бъде достъпно?

  1. Достъпна вана или душ
  • Използването на подвижна или фиксирана седалка за баня под душа може да бъде много полезна за някои потребители. Душ седалката трябва да е на височина от 43 до 50 сантиметра. Малък дървен или пластмасов стол може да позволи на къпещия се да седи, докато се къпе и може да бъде преместен, така че да не пречи на останалите, които не използват седалката за душ.
  • Липсата на прегради около пространството под душа или на душ-кабината е идеално за хора, които използват инвалидна количка, проходилка или за хора, изложени на риск от падания. Освен това, такова пространство може да бъде използвано от всички, независимо от способностите им. Входът към душа трябва да е равен с пода и да е наклонен надолу към канала. Това пространство трябва да има ширина от 92 сантиметра за човек, който използва трансферна седалка метър и петдесет, за някой, който е в инвалидна количка, за да може да се обръща или да получи помощ.
  • Ваните с отваряща се врата осигуряват по-лесен достъп. Тя позволява на потребителя да влезе във ваната, без да се налага да прескача стената на ваната. Инсталирането на контролния панел на ваната близо до предния й ръб ще осигури лесен достъп.
  • Инсталиране на спомагателни релси във всички зони за къпане. За вана – на страничната стена трябва да се монтират две ръкохватки в зоната на изправяне, сядане и в седнало положение. За душ – и трите стени край душа трябва да имат ръкохватки. Всички ръкохватки трябва да бъдат близо до границите на захващане, когато е възможно.
  • Под, който не е хлъзгав, е едно от най-важните неща, на които трябва да се обърне внимание под душа, за да предотвратите падането. Грапави плочки или дървена скара върху бетонен под може да осигури пода откъм подхлъзване.
  • Поставянето специални батерии за баня, които позволяват температурата и обема на течащата вода да бъдат контролирани и фиксирани, ще предотврати евентуални изгаряния. Ограничете температурата във ваната и душа до около 50° С градуса или колкото на вас ви е приятно.
  • Помислете за поставки и закачалки за предмети, до които потребителят би искал да достигне, като грижа за косата, продукти за къпане, сапун, кърпа и други. Трябва да се обърне внимание на адекватното съхранение и достъпно разположение за всички продукти, така че те да не паднат на пода и да са лесно достъпни за всички потребители.
  • Самият душ трябва да бъде разположен така, че къпещият се да може да го достига и в седнало положение. Инсталирайте такъв, чийто маркуч е дълъг поне 1.50 метра.
  1. Мивка за баня и приспособления за лична хигиена и грижа
  • Мивка трябва да бъде монтирана на стената без шкаф отдолу за стоящи и седнали потребители или шкаф на колела, за да може да се премести и да осигури отворено пространство за коленете.
  • Мивката, към която се подхожда фронтално, трябва да бъде максимум на 86 сантиметра височина, за да може коленете на седящия потребител да влизат свободно под нея.
  • Инсталирането на кранове с една дръжка, които могат лесно да се включат и регулират, без да се налага да хващате или усуквате или инсталиране на кранове със сензор (фотоклетка), който разпознава ръцете под крана, ще направи мивката достъпна.
  • Монтиране на огледало на по-ниско ниво, по-дълго от обикновеното огледало или накланящо се огледало, което всеки може да използва осигурява добра достъпност.
  • Препоръчително е в банята да бъдат инсталирани здрави ръкохватки на подходящи места, за да може човекът с увреждане да се хваща при придвижването си в помещението.
  • Помислете за поставяне на достъпни места на продукти, които често се ползват, като четки и паста за зъби, дамски превръзки и/или тампони, лекарства, консумативи за първа помощ, очила/контактни лещи,.
  • Други елементи, за които трябва да обмислите за безопасността и достъпа, са: сешоари за коса, ролки за коса или маша, грим, бельо за баня и принадлежности за почистване на баня.
  • Поставянето на ниски чекмеджета, които се издърпват напълно, увеличава достъпните възможности за съхранение.
  1. Достъпност на тоалетната
  • Според Наредба № 4 горният ръб на тоалетна трябва да е с височина 50 см. Това е най-удобната височина за всички потребители. По-високата тоалетна седалка прави сядането по-лесно, както и да стоите или да се прехвърлите от инвалидна количка/проходилка до тоалетната.
  • Модел за тоалетна, окачена на стената, може да се монтира на височина, която е съобразена с нуждите на потребителя.
  • Инсталирайте стойката за тоалетна хартия на удобна височина, която е пред чинията.
  • Инсталирането на биде може да позволи повече поверителност и добра хигиена за хората, които намират използването на тоалетна хартия трудно. То предотвратява усукване и достигане, за да достигнете тоалетната хартия или да избършете.
  • Помислете за поставяне на неща, до които може да се наложи даден потребител да достигне, когато използва тоалетната. Предмети като допълнителна тоалетна хартия, санитарни продукти, кърпички и медицинско оборудване.
  • Препоръчва се да се монтира поне една сигурна ръкохватка от едната страна на тоалетната на разстояние от 45 см. до най-близката стена или приспособление; въпреки това, идеалното разположение на тоалетната е разположено между две опорни ръкохватки, които са на разстояние 90 см. една от друга.
  1. Осветление за превключване на светлинен панел за баня с димер
  • Доброто осветление в банята е важно за безопасността. Трябва да се планира да се избегнат всякакви сенки и да се създаде равномерно осветление. Използването на максимално естествена светлина е идеално.
  • Ниски ключове за осветление, така че човек в ​​инвалидна количка да има достъп до тях.
  • Трябва да има допълнителна светлина, равномерно разпределена по цялата баня, за да се избегнат отблясъци. Димерите могат да осигурят възможност за осигуряване на яркост и мекота въз основа на нуждите на потребителите.
  • Светлинни детектори за движение могат да се използват за лица, които имат проблеми с достъпа до електрическите ключове.
  • Инсталирайте ключове с голям бутон.
  1. Обща достъпност на банята и изисквания за безопасност
  • Пред всяко устройство в банята трябва да има осигурено пространство с размери 75 х 120 см., за да може човек с инвалидна количка да може да маневрира.
  • Ще трябва да се разшири вратата за достъп до инвалидни колички. Вратата в банята трябва да бъде с ширина минимум 80 см. за потребители на инвалидни колички. Използвайте дръжки за врати в стил лост, които са по-лесни за използване.
  • Врата, която се отваря навън ще позволи повече пространство вътре в банята.
  • Използването на плъзгаща се врата в малки пространства е друг добър вариант за изграждане на оптимално пространство.
  • Уверете се, че на пода няма свободни рогозки за баня. Изтривалките за баня са пречка за хората в инвалидна количка и представляват опасност от спъване.
  • Ако пространството позволява, при проектирането на банята трябва да се има предвид дали има достатъчно място за 2 души, ако е необходим помощник, който да помогне на потребителя в личните му грижи.
  • Шкафовете за баня трябва да са с рафтове и чекмеджета, които могат да се издърпат напълно навън, да се преместят лесно настрана (да са на колелца), за да е отнемат от пространството за маневриране.
  • Помислете къде е най-добрият достъп за всички аксесоари, като закачалки за халати, кърпи, дозатори за хартия, диспенсъри за сапун, държачи за четки за зъби, рафтове за принадлежностите за баня.
  • Намалете максималната температура на горещата вода, за да предотвратите изгаряния под душа или на мивката.
  • Трябва да се монтират заземени или външни електрически контакти за малки уреди като сешоари, четки за зъби и електрически бръсначки, епилатори.
  • Има и много лифтери, които осигуряват трансфери в банята, като хидравлични хойстове, лифтери от тип самар, подвижни пейки за прехвърляне, вани с врата, вани, които имат платформа, която служи като трансферна пейка и др. Изберете приспособления и фитинги, които са удобни и подходящи, като неща, които са лесни за управление с едно движение на ръката и затворен юмрук за контрол на движение.