Когато мислите за аутизъм, може да мислите за момчета, които обичат влакове, наука или компютърни игри, но момичетата също могат да го имат проблеми. Момичетата от аутистичния спектър могат да имат точно такива проблеми, каквито имат и момчетата. Нуждаем се от подкрепа и имаме нужда нашите гласове също да бъдат чути. Бях едно от щастливите момичета, които бяха диагностицирани в млада възраст и родителите ми направиха всичко възможно да ме подкрепят.
Пейдж Никс
Момичетата от аутистичния спектър имат същите социални ситуации, но са склонни да подхождат към тях по различен начин от момчетата. Когато попадна в непозната социална ситуация, винаги си слагам маска. Опитвам се да бъда максимално „нормална“ – отговарям на всеки въпрос, без а споменавам специалния си интерес и си слагам учтива усмивка. Не знам как новите хора ще реагират на моите „странности“, но колкото повече някой ме опознае, толкова повече се отварям.
От години се боря за приятелство. Имам само шепа приятели, с които взаимно се ценим. Подбирам внимателно хората и не съм това, което бихте нарекли приятелски настроена. Момичета с аутизъм като мен се учат как да правят сценарии на разговорите, учим се как да се маскираме от съвсем млада възраст.
Когато светът става непосилен за мен, аз бягам в своя, въображаема среда. Губя се в света на поезията и избягвам външния свят. Не съм имала голям интерес към други хора като тийнейджърка – интересите и рутината ми бяха твърди, а мисленето ми беше много черно-бяло. Колкото по-възрастна ставам обаче, постепенно пускам цвят в моя свят. Открих света на грима, един друг път за творчество, който да изследвам, но никога не съм се захласвала по модата. За някои момичета с аутизъм модата може да се превърне в особен интерес, но за други няма призив. Модата беше объркваща за мен, трудно съм тръгвала в крак и ако съм честна, доста скучна съм. Бях заобиколена от хора, които ме караха да се чувствам като облепена с етикети на общественото мнение, вместо да нося това, което наистина обичам.
Хората все още се опитват да ми кажат коя трябва да бъда, макар че това ме кара да се чувствам разочарована и по-некачествена, плюс леко раздразнена. Защо хората не просто просто да ме оставят да правя това, което обичам?
Когато попаднах в средата на 20-те години, събрах смелостта да се присъединя към група за поддръжка. Хората бяха открити и състрадателни, понякога споделяха своите борби. Към този момент животът ми все още течеше някак социално, но моите претоварвания и сривове бяха запазени от дългогодишния опит на механизмите за справяне. Аз се сприятелих с по-бавно темпо, но хората си направиха своите заключения за мен и сега мога да кажа, че новите ми приятели ме гледаха сякаш ме харесват. Да се сприятелиш и да си аутист не е невъзможно, просто е необходима упорита работа и трябва да се срещнеш с правилните хора. Не хабете времето си с хора, които са ви оставили. Може би съм в малцинството, защото съм момиче с аутизъм, но това ме направи това, което съм днес и не бих се променила за света.
Пейдж Никс – млада жена от аутистичния спектър и защитник на правата на хората с аутизъм
Превод – Нина Жишева