ТЕЛК освидетелства, а не прави оценка на увреждането!
Резултатът: хората с увреждания живеят по чужда, а не по своя воля.
Ако не разбирате защо става така, елате на нашата прес-конференция за Баба Марта – на 01.03.2016 година от 11.00 часа в Прес-клуба на НДК.
Задачата на ТЕЛК-а е да установи процента загубена работоспособност въз основа на набор от диагнози. Така, никой не оценява съхранения капацитет на човека да води независим живот, т.е. да взема важните решения да работи, да има семейство, да се социализира и пр., и всичко това да прави сам или с подкрепа. Още по-малко се оценяват потребностите на човека. Издаваният документ отразява здравния статус на индивида, както и намалената му работоспособност спрямо напълно здрав човек. Универсалният ключ, какъвто е решението на ТЕЛК, отваря всички публични системи – пенсии и социални помощи – но не осигурява достъп до ресурс за подкрепа и социално включване. Иначе казано, ТЕЛК-ът дава по малко на всеки и недостатъчно за този, който с увреждането си иска да живее по своя собствена воля. Пенсията, месечната добавка за интеграция и всички останали придобивки за притежателите на ТЕЛК-решения не позволяват на хората да живеят в адаптирано жилище, да работят и да издържат семейството си, но пък с решението на ТЕЛК те могат да кандидатстват за настаняване в социален дом – скъпа и нехуманна услуга, отречена от съвременните социални теории и практики в Европа, Северна Америка и други части на света. Множество социални проучвания доказват, че индивидуалният подход към подкрепата при наличие на увреждане е по-евтин, по-ефективен и по-рационален от гледна точка както на гражданите, така и на публичните финанси.
Центърът за независим живот проучва българските политики по уврежданията в частта на придобивките, асистентските услуги и процеса на деинституционализация, доказвайки че милиардите публичен ресурс не задоволяват реалните нужди на хората с увреждания, за да заживеят те по своя собствена воля. Помощите „на калпак“, а не според индивидуалните нужди на човека, асистентите по програми, а не по закон, липсата на достъпни жилища, градска среда и обществен транспорт водят до пасивност, изолация и, в крайна сметка, до молби за настаняване в социални домове, т.е. до институционализация. Кръгът се затваря, парите са похарчени, ТЕЛК-овете бълват притежатели на решения, необходими за достъп до социални помощи, асистент или настаняване в дом.
Крайно време е държавата да разбие този порочен кръг, да създаде условия за независим живот на хората с увреждания, да направи публичните харчове полезни, ефективни и рационални.
Пресконференцията се провежда по Проект №297/26.05.2015г. – „Живот на воля или по чужда воля? – застъпничество за човешки права на хората с уврежданията“, финансиран по Програмата за подкрепа на неправителствените организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.