Искаме ли, получава ни се!

Най-напред искам да честитя на всички нас Новата 2012 година! Нека да е една по-добра и оптимистична година! Да е спорна! Да е ползоносна! Нека всички да бъдем най-вече живи и здрави, за да можем да продължим борбата за своето достойнство, за своя живот, за собственото си самоуважение! Нека и Водният Дракон бъде благосклонен към нас и да поведе годината ни по вода!

След това искам да споделя и една прекрасна новина! В самото начало на Новата година до слуха ни достигна едно пропукване, което бе предизвикано от една от полагащите ни се победи. А именно – СИСТЕМАТА отвърна на натиска ни. Не много ентусиазирано, но все пак, промълви първия си сериозен отговор на нашите искания. Ние предпочитаме да го приемем за един вид пролетно пропукване. Но нека да поразкажа малко за общите ни и задружни усилия и за обнадеждаващия резултат от тях.

И така. Както вече разказахме в статията си „ПАРАГРАФ 22 И ЗЕЛНИКА“, публикувана в този блог на 20.12.2011, как след искане на Център за независим живот към финансовото  и социалното министерства за достъп до информация въз основа на какво са направени предложения за субсидиране на национално представените органиации на и за хора с увреждания за бюджетните години 2010, 2011 и 2012, попаднахме в капана на въпросния Параграф 22. Двете висши институции ни прехвърлиха като топка едно на друго и отговор така и не получихме. Ние, обаче, не си оставихме магарето в калта и на 29.12.2011 г. излязохме с документ до всички медии, в който описахме ситуацията, твърдо намеквайки за институционално безхаберие при разпределение и отчитане на народни средства.

Съобщението до медиите можете да прочетете на http://cil.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/171.html.

И вижте какво се случи! Госпожа Капка Панайотова, както самата тя споделя,  преживя едно интересно събитие в самото начало на Новата година. Ще си позволя да я цитирам дословно, защото тя го е казала с най-точните думи и емоция:

„Моята 2012 започна с интересно събитие, продължение на нашата обща кампания от миналата година. Получихме отговор (промяната е моя)[i] на МФ на няколко наши заявления по ЗДОИ за субсидиите на национално представителните организации на и за хора с увреждания. Цялата работа прилича на сага с неособено високо качество (http://cil.bg/Новини/171.html), но с много важна поука: упоритостта е единственото оръжие на гражданите срещу безхаберието и безобразията на държавата… Окончателният отговор ни довежда до следното(отново моя промяна)[ii]:

– от всичката искана информация получаваме само “наличната”, т.е. “докладите и разчетите за 2012 година”. За мен това означава, че преди да разровим кочината, никой никога не е искал от тези организации каквито и да било документи, поради което исканата от нас информация не е “налична”. Нашата кампания направи така, че “бенефициентите” на държавна субсидия за 2012 г. е трябвало да се ангажират с нещо и на хартия. Вероятно предишните години пак е имало някакви “ангажименти”, защото в противен случай най-добре финансираните НПО щяха да се борят и за по-добри политики в сферата на уврежданията.

– отговорът на нашите заявления е с дата 29 декември – вероятно на това се дължат и грешките в отговора, за който ще стане дума след малко. Само два дена по-рано ние пуснахме съобщение до медиите (поредно събитие в кампанията), което не предизвика особено обществено внимание, но сякаш е стигнало до вниманието на когото трябва. Хартията от МФ издава сериозна нервност: за 271 страници искана информация трябва да платим 243 лв. и стотинки, а в изписването на цифрата има сериозен материал за психоанализа (това за Ива Бонева). Освен това предстои да получим “копия на копия”, каквото и да значи това….“

И бих искала да завърша този материал отново с думите на госпожа Панайотова:

…Та, исках да ви зарадвам, че кампанията си заслужаваше, но битката не е приключила.“

или, казано с други думи – ИСКАМЕ ЛИ, ПОЛУЧАВА НИ СЕ!