Винаги, когато се прибера в къщи, чувствам, че съм в клетка, в която съм дискриминиран от света. Усещам, че в един момент ще откача и незнам какво да правя. Живея с хора, който се правят, че ме забелязват и, че са ми приятели. При първа възможност те ме оставят съвсем сам…, даже вече не правим сбирките, които правихме преди. Сега само с един човек се събираме, а на мен не ми се иска да е така. Ако ще има забавление нека има, но как, с коого, след, като никой не иска да ми обърне внимание. С течение на годините усeщам, че всичко е против мен, а дали е така не знам…

Но какво да се прави? Животът доста често ни обърква и това понякога ни влияе много гадно, защото постоянно мислим за случилото се и нямаме миг спокойствие. Спокойствието може да го имаме само за миг, но след това всичко се повтаря наново. Да, радвам се, че поне срещам други хора и общувам с тях. Но като се прибера и сякаш всичко се повтаря, проблем след проблем и мисъл след мисъл. Само тези неща могат да нарушат спокойствието на всеки. Ненапразно една моя приятелка казва „Ние сме като марионетки за живота и той си прави, каквото иска с нас” . Дали наистина е така, както тя казва?

Разбирам, че това, което споделям е твърде лично и може би обидно за някой хора, но време е вече да кажа това, което исках от много време; да го споделя с тях, но от страх нямах смелостта, защото може да да си скапем взаимоотношенията. Но стига вече, време е да сваля страхливата маска, която нося от доста време. Време е да направя това, което отдавна искам. Макар, че нищо не ме задържа да живея на мястото в което съм. Знам, ще си кажете „Абе тоя е луд…”, „Абе той си мисли, че е единствен…” или нещо такова.

Понякога, честно казано, и аз самия не мога да се разбера, защото съм адски объркан. Иска ми се да започна отново и да не бъда такъв, какъвто всички ме познават. Мисля, че вече няма нужда да се преструвам на такъв, какъвто всъщност не съм. Иска ми се, но как след като за мен светът е затворен и няма нещо, което би ми дало надежда за свобода и начало на нещо ново… Но какви ги говоря? Всички хора сме се затворили, без да имаме причина за това. Дали самите ние сме си виновни за всичко, което напоследък ни се случва или отново е  животът? Ето на този въпрос не мога дори и самият аз да си отговоря. Макар, че е малко странно, но ми се иска да съм като птиците, защото те са свободни, но не птица, която е затворена в клетка, а птица, която лети на воля и познава красивия свят.