Имаш увреждане и живееш във Великобритания? Значи ще получаваш по 570 паунда на месец! Няма що, много благодаря!
Какво казваш? Ти си сред петте, чиито нужди са по-сложни? Тогава ние ще получим от теб повече от 1000 лири.
Притесняваш се как да платиш данъците? Не бери грижа – Кралската агенция по приходи и митници ще ти позволи да го направиш онлайн. Има и телефон, ако вашият доставчик на широколентов достъп не струва. А те, ако бъдем честни, като цяло във Великобритания са пълен боклук. Виждаш ли? Не може да бъде по-лесно.
Какво казваш? Кралската агенция по приходи и митници не събира „такса за инвалидност“? Е, добре, хвана ме. Технически, таксата не е традиционна такса, събирана от централното правителство, от местна власт или от някакъв друг клон на държавата. Но това не означава, че няма такава такса. Тя се налага от общество, което казва, че ако имате някаква форма на увреждане, ще плащате допълнително за правото на участие – и може би много повече.
Да започнем с оборудването, както и с факта, че лидерите на това общество свиват рамене докато доставчиците извиват ръцете на клиентите с цени на приспособления като 15 паунда за нож с ъглово острие, 600 паунда за батерия за инвалидни колички, 1 200 паунда за рециклиран стол, до 5 000 паунда за инвалидна количка, до 40 000 паунда за електрическа.
Искате ръкавици, пълни с гел за количката? Какво ще кажеш за 15 лири? Не, какво ще кажеш за 20 паунда? Бам!
Същите тези лидери ще кажат, че е ужасно потресаващо, че автобусните компании пренебрегват факта, че техните шофьори рутинно пренебрегват съдебните решения, според които пътниците с увреждания трябва да имат място. Но те няма да направят нищо по въпроса.
Те не реагират и на факта, че влаковите компании и лондонското метро предоставят услуги, които в най-добрия случай са неадекватни и често просто неизползваеми. В резултат на това хората с увреждания харчат ужасно много пари на таксита – просто няма друг вариант.
А адаптираните коли, до които някои хора, които имат лукса да се радват на добро здраве, душа дават се докопат до тях? Успех е да се намери място за паркиране, защото специалните паркоместа не са контролирани – те не носят печалба! Но, ако се изръсите с едни 4000 паунда, ще получите паркомясто пред дома си. Но и за това все още няма официална политика.
Но не е само транспортът. Ако не можете да се движите много, ще харчите повече за отопление на дома си.
Правилата позволяват на застрахователните компании да ви таксуват повече, а понякога и много повече. Множество други стоки и услуги също са по-скъпи.
В днешна Великобритания повече се държи на печалбата, отколкото на хората. Лидерите са по-загрижени за корпоративните разходи, отколкото за личните разходи, наложени на уязвимите хора, отчасти защото фирмите могат да си позволят да плащат за лобистите, за да платят сметките за шампанското на партийните конференции.
Всички тези неща, и още повече, правят таксата за хората с увреждания да функционира като обществен данък, ако сте откъм получаващия край.
Разбира се, има плащане за лична независимост, което би трябвало да помага. То се определя като „полза”.
В действителност това е данъчен кредит, който само частично компенсира цената на таксата. И за да го постигнете, първо трябва да преминете през много сложен курс.
Комисията по извънредните разходи въведе представители от промишлеността и регулаторните органи заедно с хора с увреждания, като мен, за да проучат проблема и да изготвят доклад. Ние бяхме принудени да ограничим обхвата (съжалявам) на нашите запитвания, защото проблемът бил много сериозен.
Но въпреки това успяхме да измислим някои добри идеи за това как пазарите могат да бъдат подобрени, за да доведат намаляване на някои извънредни разходи. За да могат да намалят данъците си, ако искат.
Надявахме се правителството и неговите приятели в бизнеса да хвърлят едно око.
За съжаление, макар че постигнахме известен напредък след тяхното освобождаване, тъй като не бяха подкрепени от депутатите и министъра, носещ титлата „министър на хората с увреждания“, идеите не тръгнаха. То и министърът е повече заинтригуван от това какъв имидж ще получи от това, което говори, отколкото от това, което върши в действителност за хората с увреждания.
Комисията не е разгледала по-общо катастрофата на закона за финансовото подпомагане за увреждания и ужасяващата бъркотия на системата за „ползи“ на хората с увреждания. Други (като Комитета по труда и пенсиите) бяха по-активни на този фронт. За съжаление и не отбелязаха по-голям успех от нас.
Все пак имаме почти пълна заетост, която трябва да помогне при заплащането на данъците… О, да – нали ние не плащахме данъци! Разликата в заетостта по отношение на хората с увреждания е нещо, което правителството изобщо не успя да разгледа.
И после министрите се чудят защо хората понякога са склонни да хвърлят яйца по тях…
Автор – Джеймс Моор
Превод от английски