ХАДВ (хиперактивност и дефицит на вниманието) е трудна работа. Като хамелеон е. Тя се променя и адаптира на нови места и при нови обстоятелства. В по-голямата част от седем години се занимаваме с ХАДВ в дома ми под една или друга форма. Не един, а двама от синовете ми се лекуват от ХАДВ – и те са напълно различни.

Първият ми син показа тенденции към ХАДВ рано, във втори клас. Имаше проблеми да седи неподвижно, често стоеше на чина си. Почеркът му беше бъркотия, едва четлив за учителите и дори за него самия. Той се бореше да остане на задачата, като често следваше класа по допирателните си. Фокусирането беше трудно. Всичко се случи с хипер скорост. Мозъкът му се движеше толкова бързо, устата му не можеше да се справи и понякога опитът да продължи напред беше невъзможен. Учителите показаха притеснения и ние тръгнахме надолу по заешка дупка, търсейки правилните неща.

След тестове и консултации, късни вечерни разговори и молитви, решихме, че лекарствата са правилният път. Първото лекарство беше катастрофа, което го накара да има ужасно агресивни изблици. Това лекарство продължи само няколко дни. Преминахме към нещо ново и нещата се оправиха. Отношението и самочувствието му се подобриха. Той успя да продължи и да остане в класа си. Той беше щастлив. Ние бяхме щастливи. Продължихме напред.

Тогава ОПР (опозиционно предизвикателно разстройство) надигна грозната си глава. Това наистина ще оспори вашето търпение и общото ви състояние като родител. Кара те да искаш да изкрещиш и просто да кажеш: „Майната му! Махам се!” Но не можете. Това е вашето дете, трябва да го преработите и да го разберете. С времето го направихме. Получихме съвети и техники, стратегии и игрови планове за имитиране на ситуации. И нещата се подобриха.

ХАДВ дете номер две е напълно различна история. Неговата дойде по-тихо. Той щеше да разказва истории за това колко тавански плочки имаше в стаята или колко са стъпалата от класната му стая до тоалетната. Мислех, че това е просто странно детско нещо. Не осъзнавах, че живее в собствения си свят. У дома той не слушаше. Изобщо. В един момент бяхме насочени към УНГ с опасения относно загуба на слуха. Резултатът му беше нормален. Останах шокирана! Бях сигурна, че не може да ме чуе да викам името му, защото той никога не реагира. Колкото повече се опознавахме и разговаряхме, аудиологът ме успокои, че слухът му е наред, но той може да има ХАДВ. Не се представи по същия начин като брат му, така че не ми мина през ума. Това не беше невъзможност да чува – имаше затруднения със съсредоточаването върху едно нещо в даден момент. Той изпитваше сензорно претоварване и не можа да разчете името си, защото някъде в къщата се чуваха едва доловими шумове.

Курсът му на лечение беше различен. Върнахме се при нашия педиатър, който каза, че стимулант с ниска доза вероятно е добро начало. Детето остана на това лекарство от първия ден. Неговата ХАДВ е доста нарязана и суха. Диагноза, медикаменти, относително излекуване. Той никога не се е борил, но и се нуждае само от малко помощ, за да се съсредоточи и той се справя. Край на историята.

Ситуациите са различни, но напрежението върху родителя е еднакво. Чувствате се много зле. Чудите се какво сте направили, за да го заслужите. Беше ли нещо, което ядох по време на бременността? Давах ли му твърде много време да гледа Даниел Тигър и Пес патрул, когато беше малък? По дяволите, с какво хранех това дете? Ето, това е трудното. Но истината е, че това е просто начинът, по който са свързани. Мозъкът им е различен; нито те, нито вие можете да помогнете.

Ако се борите с този тип неща, знайте, че сте страхотен родител. Не сте направили нищо лошо. Кабелите на детето ви са свързани по различен начин  и просто трябва да проучите как работи това окабеляване. След като намерите правилния път, ще почувствате облекчение. Това може да са лекарства, поведенческа терапия или диетични промени. Независимо какво изберете, само вие знаете какво е подходящо за вашето семейство. Намерете мир с решението си и не се съобразявайте с другите, които ви казват различно.

Ето това е нещото. Прекарах много време, наказвайки се, че съм скапана майка. За това, че не го хванах по-рано. За това, че не знам какво да правя. За това, че имам две деца с ХАДВ! Със сигурност надценявам вината си. Аз съм добра майка. Обичам ги и се грижа за тях и в края на деня, въпреки всички борби, те ме обичат. Няма зададени въпроси. Никой не иска да бъде различен. Но ние всички сме.

Всеки носи някакъв багаж. Но ако куфарът ви е изпълнен с любов, подкрепа и истина, вие сте на прав път.

Колийн Дилтей Томас

Превод – Нина Жишева