На пресконференция на 18 януари 12.30 в агенция София прес, Център за независим живот представи пред медиите у нас шокиращи данни за състоянието на хората в неравностойно положение у нас.

Сравнителен анализ на социалния статус на хората с увреждания в страните-членки на ЕС поставя нашата страна на дъното по критериите образование, трудова заетост, бедност и достъпност.

Отпадането на още хора от услугата „Асистент за независим живот“ през месец януари 2013 г. доказва, че социалните политики у нас страдат от синдрома на недостатъчна експертност, политическа непоследователност и липса на хуманност, което обрича хората с тежки увреждания на безизходица и социално изключване.

КЪДЕ СМЕ НИЕ? – НА ДЪНОТО.

Според сравнителен анализ на социалният статус на хората с увреждания в страните от ЕС, направен на базата на данни от ЕВРОСТАТ и официални източници на държавите-членки нашата страна е на дъното по най-важните показатели.

За пръв път пред българските медии бяха  представени реалностите по отношение на образованието, трудовата заетост, бедността, социалното изключване и достъпността в сферата на увреждания у нас, при това взети на базата на хората с увреждания, които не живеят в институции.

  • България държи неоспоримо първенство по процент на преждевременно отказалите се да се учат хора с увреждания – 45%, при среден процент за ЕС 22%! Младите хора без увреждания у нас, които преждевременно напускат средно образование, представляват 18%, при средно за ЕС 22%. И то при положение, че в този анализ не са обхванати децата и младите хора , настанени в домове и институции.
  • Процентът на заетите хора с увреждания в Европа е 45%, а у нас той е 33%, с което заемаме предпоследно място в Съюза. Освен това трябва да отбележим и много голямата разлика у нас между процента на работещите хора без увреждания (71%) и тези с увреждания (33%).
  • 55% от българите с увреждания у нас са на границата на бедността и социалното изключване. Цели 50% от тях не са ангажирани в икономическия процес на страната, социалният трансфер се оказва недостатъчен за техните потребности, не могат да покрият минимални материални потребности и в много малко домакинства, в които живеят хора с увреждания, има достатъчно членове, които работят.

ЧОВЕШКИТЕ СЪДБИ ЗАД ЧИСЛАТА.

Хора, отпаднали този месец от услугата „Асистент за независим живот“  разказаха как се живее с тежки увреждания без каквато и да било сигурност за бъдещето и липса на адекватни и последователни услуги в общността за тях. При всички тях услугата е спряна с мотива „липса на средства“ и никаква гаранция за бъдещето.

На пресконференцията чухме историите на Валерия Петрова и Петър Дадански. Ето накратно техните истории, заедно с кратък и тъжен репортаж за съдбите на още отпаднали от услугата АНЖ, които не успяха да присъстват лично по разбираеми причини – липса на асистенти.

ПЕТЪР ДАДАНСКИ – 57 т. /Точките показват как съществуващата наредба „Асистент за независим живот“ оценява тяхната необходимост от асистент/

Петър Дадански е със 100% телесна зависимост, на количка без шанс за промяна в състоянието. Отпада от АНЖ защото „не работи, не учи и не ходи на детска градина“ според собствените му думи. Петър има необходимост от личен асистент, за да преодолява телесната си зависимост и да посещава рехабилитация. От СО му казват, че може да му отпуснат личен асистент в близките месеци, но може и да не му отпуснат.

ВАЛЕРИЯ ПЕТРОВА – 43 т.

Валерия стана популярна за обществото миналата година, когато разказа, че имат нужда от асистент за помощ при отглеждането на малката дъщеря в семейството, тъй като и двамата родители са с увреждане. Малката Марги е в началните класове и има нужда от придружител, за да посещава училище, а семейството се нуждае от помощ за базови домакински нужди.

След популяризирането на случая на Валерия в медиите се появи дарител, който пое за известно време асистента на Марги, за да може тя да посещава училище. Валерия бе и един от поводите да влязат промени в Наредбата „Асистент за независим живот“ и да се дават допълнителни точки за грижа за дете или човек от семейството. Независимо от тази промяна обаче, от месец януари т.г. Валерия отново остава без асистент и яснота за това как Марги ще посещава училище. По думите й допълнителните точки за грижа за дете, давани от общината не са й помогнали с нищо.

РУМЕН ВАСИЛЕВ – 54 т.

Румен е незрящ, но социално и професионално активен като компютърен специалист. Проблемът при него е, че не може да представи документ за постоянна трудова заетост, тъй като работи на свободна практика, а не на щат. Лишаването му от АНЖ в момента го обрича на социално изключване и липса на възможност за професионална реализация.

АНЕЛИЯ ГОСПОДИНОВА – 57 т.

Изключително тежко физически зависима, Анелия живее с майка си – дама на 80 години,която през последните две е на легло. След изключването й от Наредбата АНЖ Анелия е обречена буквално „на сигурна смърт“ по собствените й думи. Семейната ситуация при нея отново не носи точки за грижа за друг човек – сходен случай с този на Валерия. На въпрос към социалните служби в общината „Какви са възможностите ми за личен асистент в бъдеще?“ – тя получава отговора: „Ако някой умре или се откаже“.