Преди изборите създадохме анкета, с която потърсихме мнението на хората относно изборите и нагласите им към този високо граждански акт. Попълниха я не много на брой хора, но това се обуславя от факта, че я пуснахме едва 5 дни преди изборите. Дори и с малко хора, попълнили я, ние анализирахме резултатите от нея и предлагаме на вниманието ви изводите, до които стигнахме.
Първият блок от въпроси, които поставихме, беше предвиден да разкрие нагласите на хората с уреждания към изборите. Находката ни е, че българите с увреждания имат нагласата да гласуват и са гласували и на предишните парламентарни избори (фигури 1 и 2). Повече от половината са го направили, защото с право приемат себе си като граждани и искат да изразят своята гражданска позиция.
Фиг. 1
Фиг. 2
Повече от една пета от попълнилите анкетата или около 22 % очакват промяна, но съществува и един немалък процент (11 %), имащи чувството за обреченост на нещата и нямат надежда, че нещо може да се промени (фиг. 3).
Фиг. 3
Хората, участвали в анкетата като цяло, не са удовлетворени от работата на политиците в сферата на уврежданията (фиг.4). Половината от тях (50 %) смятат, че политиците изобщо не работят в тази сфера, близо една трета (33%) смятат, че те се сещат за хората с увреждания само по време на избори, а всеки пети (22%) приема работата им за недостатъчна.
Фиг. 4
Когато им предложихме да оценят по шестобалната система работата на политиците през последните десет години в различни области, започвайки с архитектурната среда и транспорта, болшинството постави слаба оценка, смятайки, че социална политика в сферата изобщо не е имало (фиг. 5).
Фиг. 5
В областта на образованието и заетостта, разочарованието на българите с увреждания е още по-категорично – повече от половината (67%) са поставили слаба оценка (фиг.6).
Фиг. 6
Относно политиките, водени през последните десет години, в областта на асистентските услуги и помощните технически средства, ситуацията е приблизително същата – почти 40 % от анкетираните са поставили слаба оценка, като всеки трети смята, че такава политика не е имало изобщо (фиг. 7).
Фиг. 7
Прави впечатление, че повечето от анкетираните са имали своето твърдо решение дали да гласуват или не. Една четвърт от тях споделят факторите, които формират това решение, като у тях могат да се обособят две равни групи, чиито мнения са полярно противоположни – едната половина от тях очакват промени и имат надежда за бъдещето си, а другата половина споделят своето чувство за обреченост и безнадеждност (фиг. 8).
Фиг. 8
Групата на хората с увреждания винаги е била една от рисковите групи, които са много лесни и достъпни за манипулиране както откъм лоши условия при упражняване на правото на глас в изборния ден, възможности за манипулации и повлияване при взимане на решения и маркиране на желания кандидат, така и откъм купуване на гласове. Затова си позволихме да добавим и агресивния на пръв поглед въпрос дали биха продали гласа си. Не можем да кажем, че отрицателният отговор на огромното болшинство от анкетираните, близо 94 %, ни е изненадал. Зарадвал – да, но не и изненадал (фиг.9).
Фиг. 9
Следващият раздел, който беше включен в анкетата ни, касае информацията, свързана с предизборната кампания – нейната достъп-ност, достатъчност и полезност. На въпроса как е достигнала до тях информацията в предизборната кампания, броят на хората, посочили интернет и телевизията като свой източник е най-голям – почти всеки трети е ползвал информация от интернет или от телевизията. Изключително показателен относно пълната липса на ангажимент от страна на официалните власти към политиките в сферата на уврежданията, е нулевият процент на хората, които са получили информация от официалните власти (фиг.10).
Фиг. 10
Най-тревожната информация, която получихме от анкетата е, че всички анкетирани, сто процента от тях, са отговорили отрицателно на въпроса за наличието на агитационни материали във варианти, достъпни за хора със зрителни и слухови увреждания. Което, казано с други думи, по мнение на анкетираните, означава, че изобщо не са предлагани агитационни материали за хора с проблеми със зрението и слуха (фиг.11).
Фиг. 11
Попитани за това какви очакват да бъдат предизвикателствата и пречките пред тях в деня на изборите, хората са преценили почти поравно недостъпността на транспорта, липсата на пълен достъп до избирателните секции и липсата на личен асистент. На второ място, отново с приблизително равенство, са поставили липсата на информация къде са достъпните секции и липсата на интерес (фиг.12).
Фиг. 12
И както винаги в такива случаи, трябва да си направим заключенията. В случая, нашето заключение се оформя изцяло в стил „въпреки“. Резултатите от анкетата показват, че като цяло българите с увреждания са на първо място граждани и се възприемат като такива и въпреки огромните трудности, пред които са изправени, имат твърдото решение да вземат живота си в свои ръце и да се борят за него както в ежедневието си, така и в деня на изборите. Въпреки огромното си разочарование от цялостната политика в сферата на уврежданията, водена през последното десетилетие, независимо от кое правителство. Въпреки недостъпността на средата, въпреки липсата на достъпна информация, въпреки липсата на адекватни услуги в общността, въпреки наложилия се напоследък моден тренд на купуване и продаване на гласове и безскрупулна и изключително агресивна манипулация на гражданския вот.
За съжаление само ВЪПРЕКИ не винаги върши работа и затова и на сегашните избори имаше хора с увреждания, които въпреки всичкото си желание и усилия не успяха да упражнят правото си да гласуват.
И именно заради това ВЪПРЕКИ бихме искали да благодарим на своите сънародници с увреждания за твърдостта, волята за победа и решимостта да отстояваме всички заедно своето свещено право на достойнство, уважение и зачитане на основни човешки права.