На 3 декември 2012 години – международен ден на хората с увреждания, Център за независим живот организира кръгла маса „Голямата подмяна” или „местене на хора от големи в малки институции без включване в общността” със съдействието на Информационното бюро на Европейския парламент в София.

На форума присъстваха активисти за независим живот, преставители на Министерство на труда и социалната политика, представители на посолството на САЩ в България, младежи от Защитено жилище за възрастни хора с увреждания гр. Луковит и зам. кмета на гр. Луковит – г-жа Цветанка Хаджиева.

*

Капка Панайотова от ЦНЖ представи доклад – тип case study, изготвен въз основа на дълбочинни интервюта с потребители на услугата “защитено жилище”, екипът на това жилище, експерти, социални работници, бенефициенти по програмата. От представените цитати и анализът на проучването стана ясно, че целта на подобен вид проекти – де-институционализация е превърната в ре-институционализация. Т.е. запазва се модела “хора с увреждания са управлявани и контролирани”, вместо да бъдат управници на своя живот. Повече за акцентите от проучването можете да видите в информацията за пресконференцията, проведена ден преди това – на 2 декември 2012 г.

Препоръките на ЕК в Брюксел за същинската деинституционализация бяха представени от Лили Ангелова – част от европейската експертна група, която ги е изготвила. Тя акцентира върху необходимостта от промяна в модела: потребителите на услугата защитено жилище или жилище от семеен тип трябва да имат контрол върху това как се извършва тази “грижа”. “Едва, когато се отчитат предпочитанията на хората може да се говори за деинституционализация” – подчерта идеите на еврокомисарите Лили Ангелова. “Много е важно да се раздели жилищното настаняване от подкрепата” и изборът на екип, допълни още тя.

*

Изключително ценно бе участието на зам. кмета на гр. Луковит Цветанка Хаджиева. Тя бе откровена, точна, чувствителна към проблемите и пристрастна към младежите в ЗЖ Луковит. Първото, което г-жа Хаджиева посочи, е, че още с тяхното идване в столицата са се сблъскали с проблеми. “Обикаляме почти час в центъра на София, за да намерим достъпно кафене, където децата да се стоплят”, каза тя. “Центърът на града е изключително недостъпен. Вие критикувате – и с право нашата услуга, и в същото време какво показва и доказва управата на столицата в това отношение?”

“Когато писах този проект – това беше много лесно. Ние всички искахме младежи от дома за деца с увреждания в гр. Луковит да получат качествена грижа и различен тип отношение в защитеното жилище. Аз лично исках екипът в това жилище да не е работил в “институция” точно за да не се повтарят старите модели. Това за съжаление не се случи. Лесно е да се критикува. По-важното е да си помагаме. Ние сме готови да бъдем пилотен нов проект и по нов начин да се управлява това жилище. Кажете как става – готови сме да опитаме.”  Г-жа Хаджиева разказа и за случай с младеж от ЗЖ Луковит, който подписва декларация, че не иска вече да живее там. Оттогава той се опитва да се настани в самостоятелна квартира и в момента изнемогва. Оказва се, че няма възможност да живее наистина самостоятелно и общността да го приеме – няма къде да живее, какво да работи. “Дори с моят властови ресурс, каза г-жа Хаджиева, не мога да му помогна да се настани в друга институция”. Така че той обикаля улиците и живее  тежко. Именно това дава сигурността и силата на сегашните работници в ЗЖ Луковит да заплашват младежите с изгонване и да контролират изцяло живота и желанията им. Алтернатива навън няма и не се работи в тази посока.

*

Тодор Църев и Петя Гарова – потребители на услугата в ЗЖ Луковит бяха много точни във въпросите си към представителите на МТСП – “За какво са създадени защитените жилища, каква е тяхната цел?” – попита Петя като се добра директно до микрофона на масата за лектори. Тодор цитира наказания, които са налагани върху него, защото е искал да излиза в града. “Е, защо да не мога да излизам? Това съм аз, това искам. Защо всичко ми се забранява?”, попита 23-годишния младеж. Петя и Тошко говореха с огромна емоция и желание да контролират собствения си живот и права. Отговори на въпросите си, обаче не получиха. Поне не ясни и достатъчно честни.

Оказа се, че методиката, по която работят т.нар. защитени жилища са неадекватни. Те дават право на екипите вътре да забраняват, ограничават и възпрепятстват живота на младежите. Под защитата на фразата “ние носим отговорност за вас” социалните работници отказват помощ за излизане в града, защото младежите биха могли да претърпят злополука. В същото време не е ясно защо им се отказват и каква точно много важна работа се върши от тях в момента. Наблюденията на Петя са, че петимата “грижещи” се хора на заплата от екипа за десетимата потребители на “услугата” просто си пият кафето и следят социалните мрежи. От друга страна би трябвало пълнолетни хора като тях да могат да излизат без да търсят позволение. В крайна сметка целта на подобно ЗЖ е да помага да младежите да се социализират – да се срещат със своите близки, приятели, да създават нови контакти. Това, което се случва обаче е точно обратното – хора на заплата, която се дава от общината предпочитат да кажат “не” и да следват остарели методики, вместо да си вършат ефективно работата в полза на младежите.

Представителите на МТСП – Надежда Харизанова и Теодора Любенова говориха дълго и подробно за добрите идеи на правителството. Те споменаха, че през януари 2013 г. ще се създаде поредното междуведомствено звено за координация между властите по отношение на политиката за хората с увреждания. Надеждите са, че по този начин ще се видят грешките в реализацията на деинституционализацията досега. На въпросите защо не се създават услуги, които реално ще интегрират хората с увреждания като “личен асистент”, жилищна политика, достъпност, Надя Харизанова отговори, че списъкът на хората, които искат асистент за независим живот е “ужасно” голям – 22 – 23 000 хора. Това, според тях е много голям харч за държавата и трудно може да се осъществи. Ясните факти и доказателства, че държането в институции е по-скъпо като пари и осакатява животи за представителите на МТСП все още е мъгла и неразбиране. Оказва се, че независимия живот е “страшно много пари за държавата”, а животът в институции – който е по-скъп –  е “приемлив харч”.

Надежда Харизанова отправи призива към Тодор и Петя “Дерзайте!”. Тя видимо се възхити на смелостта и силата на младите хора да искат живота си и да се изправят срещу системата, но не даде ясни гаранции за това, че техните права ще бъдат защитени.

*

Проблемите в ЗЖ Луковит се превеждат като проблеми между “екипа” и “потребителите”. Важни в случая обаче са “потребителите”, защото тяхно е правото и в техен интерес е изградено, платено и обслужвано това защитено жилище.  Контрол върху работата на екипа може да се осъществи АСП, когато и ако пожелае. Надяваме се това да стане бързо и ефективно.

Защото факти за екипа на ЗЖ Луковит говорят красноречиво – те:

  • не позволяват на децата да излизат в града;
  • не създават възможности да се виждат с родините си достатъчно често;
  • унижават ги;
  • не помагат за развитието на приятелска и социална среда;
  • заплашват ги;
  • заключват едната тоалетна за лично ползване и 10 деца с увреждания се изчакват за другата баня и тоалетна;
  • няма добри човешки отношения между “потребители” и “екип”;
  • не ги стимулират да се развиват като личности, а като “послушници”.

Това говори само за едно: ЗЖ гр. Луковит  е поредната институция. Тя не помага за развитието на младежтите като зрели и достойни хора, а ги държи в затворническа среда с регламент за контролиране.

Институцията е гето за живи хора и може да се промени единствено когато премести силата на тежестта от външен контрол върху живота им в личен контрол на съдбата им.

Дотогава ще даваме пари като данъкоплатци и ще си мислим, че правим добро за продължаващо статукво. В един истински дом за интеграция на младежи с увреждания най-важната дума е тяхната. Правим от човек с увреждания инвалид тогава, когато той не може да се справи с живота. Но ако този човек иска да живее пълноценно  – трябва да му се помогне точно с това, което му е нужно. И всеки един от тях много добре знае какво е това. Средствата от бюджета са по-малко, отколкото живот в иниституция, но много по-добре похарчени.

ЗЖ гр. Луковит е първото жилище, което се осмели да говори ясно за проблемите си – заради много качествените хора и борци Тодор и Петя и заради  ангажирания и достоен зам. кмет Цветанка Хаджиева.

Предстои да видим дали държавната власт в лицето на МС, МТСП, АСП, АХУ, президент, парламентаристи ще поемат отговорността наистина да управляват процес са излизане от институции или в скъпо строене на нови.